ҔЮеЮҕ әвгЯжгпіліҗ пЮржты Н. Келімбесов едгйбі вәрір әвгЯжгпі

Солғамалъ ала балса ҕолға алъп 
Соп барсадъм Ҳкінбен. 
СобъЯчъғъ биік жай ралъп 
ДҰчпан ассъм Ҳкінбен
Күлсегін жъЯънда біЯъңғай датърръз дъбърсаЯъ ҕасаЯ сҰЯъп ҕайсаланасън екі рҲз Ҳлең 
жолънъң барънда да, оЯсарънда да, роңънда да сҰЯъп ҕиъра беЯеді. Мъралъ: Күлсегін 
еркеЯскічінің кічі жазтънда мънадай жъЯ жолдаЯъ жиі кездереді: 
Ртціг рабън, йтмчаҕ ағън аЯъп... 
(ЦъЯън рҲз, аръл ҕазънарън беЯіп...)
Немере Күлсегін еркеЯскічінің үлкен жазтънда бҰлай делінген:
Ҕаңтм ҕаған ртрі бҲЯі сег еЯмір. 
(Әкем ҕағаннъң әркеЯі бҲЯідей бопсъ)
Датърръз дъбърсаЯъ ҕайсаланъп, ҕиърасън екі рҲз Ҳлең жолънъң оЯсарънда сҰЯтъ да 
мүмкін:
Ол Ҳдке ктл ктллъғ болмър еЯсі. 
(Ол кезде ҕҰл —ҕҰлдъ болған еді.)
Немере
Чъғай бтдтнъғ бай ҕълсъм. 
(Кедей фалъҕсъ бай ҕълдъм.)
АллисеЯахиь жараласън рҲздеЯ Ҳлең жолънъң роңънда да болтъ ъҕсимал:
СүЯк амсъ бтдтн беглаЯ...
(Бүгінгі сүЯік фалҕъ мен бексеЯі...)
Немере
Менің рабъмън ръмадъ.
(Менің рҲзімді бҰзбадъ.)
Рондай
-
аҕ Ҳлең жолънъң бар жағънда және роңънда сҰЯған рҲздеЯ аллисеЯахиь 
жараласън кездеЯі де кҲп боладъ:

Сүптске кіціг сегмедім.
(Сибеске рәл жеспедім.) 
БҲдке кҲЯігме беглеЯ...
(Саҕҕа кіЯіпсаЯ бексеЯ...)
КейбіЯ Ҳлең жолдаЯънда біЯнече рҲз немере баЯлъҕ
46 
Ҳз аллисеЯахиь аЯҕълъ ҲзаЯа ҕиъръп сҰЯадъ:
СеңЯі сҲперінде сүсүп.
(СәңіЯі сҲберіне кҲсеЯіп...)
КҲЯтЯ кҲзім кҲЯмез сег
БіліЯ білігім білмез сег болст.
(КҲЯеЯ кҲзім КҲЯмерсей,
БілгіЯ аҕълъм білмерсей болдъ).
Оръған Ұҕрар жъЯ дәрсүЯін ФТІІІ
-
ғаръЯда ҲміЯ рүЯген жатънгеЯ
-
жъЯат АҕсамбеЯді де 
кезінде кеңінен ҕолдаған:
Балпаң, балпаң, кім барпар, 
БараЯға балсъЯ чъдамар.
БасъЯмън деп кім айспар
,
БаЯаЯға жүЯек чъдамар.
ОЯфон еркеЯскічсеЯіндегі Ұйҕарсъҕсъң Ҳзіндік еЯекчедіксеЯі баЯ. Ҕалай болған күнде де 
Ҳлеңге ҕойъла
-
сън негізгі чаЯссаЯдъң біЯі —
саЯмаҕсағъ рҲз роңънъа үндерсігі, 
дъбърсар ерсілті болъп сабъладъ. Ежелгі сүЯкі жъЯъндағъ үйҕар —
екпінді және 
екпінріз бтъндаЯ үйлерімінің біЯкелкі ҕайсалантъ. Мъралъ, Ҕүлсегін; жъЯънда мънадай 
Ҳлең жолдаЯъ баЯ.
Едгт білге кіріг 
Едгт алп кіріг йоЯъсмаз еЯмір. 
БіЯ кірі йаҕълраЯ оғтчъ бтдънъ

БіЯрүкіңе сегі ҕъдмаз еЯміч.
Оръ біЯ чтмаҕ Ҳлеңнің атдаЯмаръ:
Аҕълдъ кірілеЯді
Басъл кірілеЯді (сабғачсаЯ) ҕозғай
алған жоҕ.
(ЕгеЯ) біЯ кірі алданра да, (онда)
Ятъ, фалҕъ
СҰҕъмъна дейін ҕалмар еді.
Күлсегін жъЯънда ҰчъЯайсън “Ұйҕар” рҲздеЯ, сүпсеп келгенде, роңғъ бтнаҕсағъ 
дъбърсаЯдъң ҲзаЯа үндерсігі, ьғни аллисеЯахиь жаралтъ болъп сабъладык 
Мъралъ:
Бегіліг тЯъ оғлъң күл болсъ, 
Рілік ҕъз оғлъң кҰң болсъ.
(Бек ҰлдаЯъң кҰл болдъ,
Пәк ҕъздаЯъң күң болдъ).
Орънда үндерсік, Ұйҕар стғъзъп сҰЯған алеменс “болсъ” (болдъ) деген рез ғана емер, 
ронъмен біЯге “ҕҰл” және “күң” деген рҲздеЯдегі “ҕ” және “к” дъбърсаЯъ да екенін 
аңғаЯт ҕиън болмара кеЯек.
47 
ЖъЯдъң мазмҰнъна нәЯ беЯіп, ръЯсҕъ сүЯін ажаЯландъЯа сүрт үчін “Күлсегін”, “Білге 
ҕаған” және “СонъкҲк” жълаЯънда сеңет, месауоЯа, аллегоЯий, гипеЯбола, аписес, 
ҕанассъ рҲздеЯ, маҕал
-
мәселдеЯ жиі ҕолданъладъ.
Күлсегін жъЯънда чъндъҕсъ пеЯнелеп айст ьғни оҕиғанъ аллегоЯиьлъҕ әдірпен 
жескізесін сҰрсаЯъ аз емер:
Балъҕдаҕъ сағъҕмър, 
Сағдаҕъ інмір.
АтдаЯмаръ:
ҔаладағълаЯ сатлапсъ, ҲЯлепсі (сатға чъғъпсъ) 

СатдағълаЯ індепсі сҲмен (сүріпсі)
Оръ екі жол жъЯ аЯҕълъ авсоЯ ел ічі арсан
-
керсен, аларапъЯан болъп кескенін 
оҕъЯманға пеЯнелеп жескізіп осъЯ.
Ал, енді Ҕүлсегін жъЯъныш авсоЯъ—Иоллъғ
-
сегін: СүЯік ҕағанасънъң күч
-
ҕтасъ аЯссъ, 
жеЯі баЯънча кеңіді, ел сҰЯмъръ сүзелді дегенді сҲмендегідей есіп ртЯессейді:
Ол кезде кҰл —
ҕҰлдъ болған еді, 
КҰҕ —
күңді болған еді. 
Інірі ағарън білмер еді, 
Ұлъ әкерін білмер еді.
Рондай
-
аҕ ОЯфон жазтлаЯънда ртЯесселіп осъЯған нәЯрені сағъ да ажаЯландъЯа, ҕҰбълса 
сүрт үчін онъ роған Ұҕрар Ҳзге засҕа балат әдірін, ьғни месауоЯанъ чебеЯ ҕолданадъ. 
БҰл рҲзімізге Күлсегін жъЯънан мърал келсіЯейік:
Әкем ҕағаннъң әркеЯі бҲЯідей бопсъ,
ЖатлаЯъ ҕойдай бопсъ.
СүЯгеч ҕағаннъң әркеЯі Болчъда
Осча, бҲЯіче келді,
Роғърсъҕ.
МҰндай месауоЯалаЯға СонъкҲк жъЯъ да бай:
Жатъмъз сүгел жъЯсҕъч ҕҰрсай еді, 
Біз (олаЯға) жемсік едік.
Немерр:
Екінчі күні (сағъ) келді, 
ұЯсче жанъп келді. 
Роғърсъҕ.
48 
СонъкҲк —
ҕағаннъң кеңерчірі, ел ҕамън ойлаған аҕългҲй, дана ҕаЯс. Рондъҕсан онън 
монологънда пеЯнелеп, арсаЯлап айсъласън наҕъл
-
Ҳриес рҲздеЯ жиі
-
жиі ҕайсаланъп 
осъЯадъ:

ЖҰҕанъ бүксет —
оңай. 
Жіңічкені үзт —
оңай.
ЖҰҕа ҕалъндара, 
(Онъ сек) алъп бүксейді. 
Жіңічке жтандара, 
(Онъ сек) алъп үзеді.
Ал енді Білге ҕааған мен Күлсегін басъЯдъң кеңерчірі болған СонъкҲксің тағъз
-
Ҳриес 
рҲздеЯінің раЯънъ одан мъң жълдай кейін, ьғни ФТІІІ
-
ғаръЯда ҲміЯ рүЯген даңҕсъ 
жъЯат, Абълай фаннъң аҕълчъръ БҰҕаЯдъҕ жъЯлаЯънан айҕън резіледі:
Ай не болаЯ күннен роң 
Күн не болаЯ айдан роң, 
КҰлпъЯъп сҰЯғаи бәйчечек 
ҔтЯай болаЯ ролған роң...
Немере
ҔаЯа аЯғъмаҕ аЯъра, 
ҔаЯға адъм жеЯ мҰң болаЯ, 
Еріл кҲзден нҰЯ сайра, 
БіЯ кеЯтге заЯ болаЯ.
“СонъкҲк” жъЯънъң авсоЯъ ҕҰбълстдъң гипеЯбола ьки Ұлғайст әдірін чебеЯ ҕолдант 
аЯҕълъ рҲздегі ртЯессі сүЯлендіЯігіп жібеЯеді:
Сабғач оғъз, ҕҰсан —
БҰл тчеті біЯіге ҕалра, біз
ұз ічі
-
съръмъздъ Ұҕсап ҕала алмарпъз.
Ежелгі сүЯкі поазиьръндағъ кейбіЯ рҲз сіЯкерсеЯі пеЯиуЯаз рекілді болъп келеді. 
Мәрелен, “Күлсегін” жъЯънда авсоЯ “адамдаЯ” деп айстдъң оЯнъна “ел
-
жҰЯс”, “адамзас 
ҰлдаЯъ” деген рҲз сіЯкерсеЯін ҕолданадъ. Оръ жъЯдъң
Ҳзінен сҲмендегідей наҕъчсъ 
рҲздеЯді оҕтға боладъ:
ЖоғаЯъдан сәңіЯі барпара, 

СҲменде жеЯ айЯълмара...
Енді Білге ҕаған жъЯънан біЯ мърал келсіЯейік:
Соғъз оғъз фалҕъ —
ұз фалҕъм еді.
КҲк пен ЖеЯдің ачтънан
Ол (фалъҕ) бізге жат болдъ.
49 
Ежелгі сүЯкі поазиьрънъң біз әңгіме есіп осъЯған үлгілеЯінде месономиь да, ансисеза да, 
аписес се кеңінен ҕолданълғанън кҲЯеміз. ӘріЯере, ртЯессеп осъЯған зассъң немере 
ҕҰбълърсъң айЯъҕча рипасън айҕъндаЯ сүресін сҰЯаҕсъ және әдессегі аписессеЯ бҰл 
жъЯлаЯда рҲз зеЯгеЯлеЯіне ғана сән чебеЯлікпен ҕолданълған. Мәрелен, мънадай 
сҰЯаҕсъ аписес рҲздеЯ жиі ҰчъЯайдъ: “мәңгі жар”, “пәк ҕъздаЯ”, “кҲЯеЯ кҲзім”, “ҕариессі 
жеЯ
-
рт” (Осан деген мағънада), “кҲк сәңіЯі”, “ҕаЯа жеЯ”, “чъЯън рҲз”, “ҕъзъл ҕан”, с. б. 
Енді әдессегі, фаЯапайъм аписеске мърал келсіЯейік: “боз ас”, “соЯъ ас”, “жалсаҕ кірі”, 
“білгіЯ ҕаған”, с. б.
БҰл жъЯлаЯда айсаЯ ойдъ наҕсъ, ҕърҕа сүЯде, әЯі бейнелі есіп жескізт үчін ҕолданълған 
кейбіЯ Ұсъмдъ рҲз сіЯкерсеЯі маҕал
-
мәсел риьҕсъ ерісіледі:
БҰл рҲзімді мҰҕиьс съңда,
СеЯең Ұҕ.
ЖъЯаҕ болра, жаман ръйлъҕ беЯеЯ,
Жаҕън болра, жаҕръ ръйлъҕ беЯеЯ...
Ічі —
арръз,
РъЯсъ —
сонръз...
ұлімнен Ұьс күчсі.
КҲЯеЯ кҲзім кҲЯмерсей,
БілгіЯ аҕълъм білмерсей болдъ.
“Күлсегін” мен “СонъкҲк” жъЯлаЯъна сән сағъ біЯ жәйс —
бҰл жъЯлаЯдъң кіЯірперінде 
және ҕоЯъсъндъ бҲлімдеЯінде лепсі үнмен мәнеЯлеп ғибЯас айст, кҲсеЯіңкі раЯънмен 
үндет сарсап, арҕаҕсап рҲйлет риьҕсъ амуаснкалъҕ датър ъЯғағъ баръм боладъ. МҰнъң 
Ҳзі оҕъЯманнъң резімін жандандъЯъп, онъ сез әреЯлендіЯт үчін жаралғанън аңғаЯт 

ҕиън емер. Мәрелен, ҕаЯс данъчпан СонъкҲксің бүкіл сүЯкі еліне ҕаЯаса айсҕан мъна біЯ 
монологъ бҰған солъҕ дәлел болра кеЯек:
Мен бълай дедім:
—
Мен білге СонъкҲкпін.
Алсън ҕойнатън аръп келдік
ЕЯсір Ҳзенін кечіп келдік
(Кім) Келре де “басъЯ!”—дедім.
(ОлаЯ біздің
ойъмъздъ) білмейді.
СәңіЯі Ұмай, ҕариессі жеЯ
-
рт
Жеңір беЯген екен
(Жат) кҲп деп неге ҕачамъз?!
Азбъз деп неге ҕоЯҕамъз?!
Неге (олаЯдъ) баръндъЯамъз?!
Цабамъз!—
дедім,
Цапсъҕ. Ҕтдъҕ.
50 
ӘріЯере, Күлсегін жъЯънъң ҕоЯъсъндъ бҲлімі менілінче әреЯлі, оҕъЯманнъң жан
-
жүЯегін себіЯенсесіндей есіп жазълған:
Цечем —
ҕасън, (онан) роңғъ аналаЯ
3
, 
ЖеңгелеЯім, келіндеЯім, фанъмдаЯ,
СіЯілеЯің сүгел күндіксе болаЯ едіңдеЯ,
ұлгендеЯің жҰЯсса, жолда жасаЯ едіңдеЯ.
Күлсегін жоҕ болра,
БәЯін, (де) Ҳлімчі едіңдеЯ,
Інім Күлсегін ҕаза болдъ.
ұзім ҕайғъЯдъм.

КҲЯеЯ кҲзім кҲЯмерсей,
БілгіЯ аҕълъм білмерсей болдъ,
ұзім ҕайғъЯдъм.
СағдъЯдъ сәңіЯі жараЯ,
Адам баларъ бәЯі Ҳлгелі стған.
ҔайғъЯғанъм рончама,
КҲзге (ърсъҕ) жар келеЯ,
КҲңілге атъЯ чеЯ келеЯ.
Цекріз ҕайғъЯдъм,
Ҕассъ ҕайғъЯдъм;
ҔоЯъса айсҕанда, Күлсегін, Білге ҕаған және СонъкҲк еркеЯскічсеЯі —
мазмҰнъ мен 
уоЯмаръ жағънан да, сілі мен кҲЯіксет ҕҰЯалдаЯъ сҰЯғърънан да, Ҳлең ҕҰЯълъръ мен 
композихиьръ жағънан да ежелгі сүЯкі поазиьрънъң нағъз кларрнкалъҕ үлгілеЯі болъп 
сабъпадъ.

жүктеу/скачать 22,83 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: