Войните на англия

унищожителна борба, ужасно повторение на двете 100-годишни войни срещу Франция. 

Един   рядък  епизод   от  военната  история  през   време  на  тази  борба  е  двусмислената 

война срещу народа Rohillas в Северозападна Индия.

Рохиканд   беше   тогава   цветуща   страна   по   плодородните   южни   склонове   на 

Хималаите. Тя бе населена с едно от най-храбрите индийски племена, което могло да 

постави на бойното поле 80 000 годни да носят меч воини.

Британският генерал-губернатор Хастингс узнал един ден чрез шпионите си, че 

владетелят на съседното до Рохиканд царство Оуд има завоевателни намерения спрямо 

богатата Рохиканд, но се чувствува много слаб в сравнение с такъв опасен неприятел. 

Хастингс съзнава, че биещите се с меч и лък рохилас не ще могат да противостоят на 

британските топове. И ето, че у хладно пресметливия пазител на британските интереси, 

Уорън Хастингс, се явява една мисъл, която може да се роди само в мозъка на един 

англичанин: той се решава да заеме срещу огромна сума колониалните си полкове на 

княза на Оуд. Рохилас желаят мир: следователно трябва да се осъществи войната, която 

обещава, както на княза на племето Оуд, така и на Хастингс, богати преимущества. 

През есента на 1773 година Хастингс се уговаря в Бенерес с княза на Оуд, че ще му 

заеме два полка за възнамерявания поход. Цената за това е 400 000 лири стерлинги и 

всички   разноски   по   поддръжката   на   състоящите   се   предимно   от   туземни   индийци 

полкове.

През   пролетта   на   1774   год.   британските   колониални   войски   заедно   с   тия   на 

племето   Оуд   преминават   границата.   Рохилас   се   бият   геройски,   но   са   надвити   от 

смъртоносните огнестрелни оръжия на белите. Цветущата страна е опустошена, селата 

изгорени, народът почти избит. Една от най-богатите области на Индия е обърната в 

пустиня. Хастингс е обаче печелившият и двата и за в бъдеще „разквартирувани” в Оуд 

полка   се   погрижват   за   това,   щото   тази   държава   да   не   се   освободи   никога   вече   от 

връзките   си   на   зависимост   с   Англия.   След   три   поколения   тя   бива   окончателно 

анексирана от Англия.

След тия две страни съществуват в Индия още три опасни за Англия неприятели: 

великото царство на маратените на запад, Сикхите близо до афганистанската граница 

на северозапад и двата силни планински народа - и майзурският султан. Войните на 

Клайф и на Хастингс срещу последния завършиха неблагоприятно: на 1799 год. обаче 

генерал Уелесли завзема главния град на Майзур, Серингапатам, който бива потопен в 

кръв. През третата маратенска война (1817-1818) маратените, арийски-индуски народ, 

биват окончателно обуздани - и всичко това става с минимум от британски загуби и с 

ужасни   жертви   от   страна   на   потиснатите   туземци.   След   едно   мощно   издигане   на 

царството  на  Сикхите  близо  до  опасната  афганистанска   граница   и този  народ  бива 

заробен през втората сикхска война (1848/49): тяхното царство, както и това на Майзур, 

биват раздробени и се създава английската област Пенджаб.

Нещастната   Индия   преживява   втория   голям   анексионен   процес   на   британския 

завоевател,  който  някога  бе дошел като просител в цветущата  империя на Великия 

могул. От 1848 год. до 1856 год. управлява като генерал-губернатор по-голямата част 

на   Индия   лорд  Dalhousie.   Неговите   взети   насила   индийски   и   добре   изпитаните 

британски войски нападат страната Пегу в Бурма, остатъка от маратенското царство 

Нагпур на северозапад и Танджар близо до Мадрас и ги завземат. В течение на един 

единствен век от победата на Клайф при Plassey до свалянето на лорд Dalhousie, почти 

20

цяла Индия от огромната стена на Хималаите на север до нос Коморин на Индийския 

океан,  бе паднала, посредством  британския  меч, нарушаване  на договори, измяна  и 

подкуп, в ръцете на британския световен потисник.

Ужасните изтезания, на които беше изложена цялата страна и едно съзнателно 

подиграване с религиозните обичаи и убеждения на верните туземни войници, сипайте, 

бяха причината за въстанието на сипайте, което започна на 10 май 1857 год. в Мираз 

при  Delhi  и се разпространи скоро над по-голямата част на Индия. Англия имаше в 

ръцете си най-сетне отдавна желаните маши за потискане на последните стремежи към 

свобода у изгладнелия народ. Продължаващото от 1857 до 1859 год. въстание беше 

безмилостно потушено с потоци от кръв, а бунтовниците бяха завързани пред дулата на 

топовете и разкъсани. Същевременно Англия използва този момент, за да обяви на 1 

ноември   1858   год.   присъединяването   на   цяла   Индия   към   Великобритания.   По   този 

начин грабежът бе санкциониран за вечни времена.

Жестокото потушаване на Сипайското въстание

Покрай войните в Индия Англия се опита да подчини и Афганистан и чрез това да 

си   пробие   път   към   северозапад.   Борбата   с   храбрия   планински   народ   струваше   на 

Англия големи жертви, обаче през втората афганистанска война тя отне на Афганистан 

важния   проход   Каибар   близо   до   Пешавар,   докато   на   1919   год.   тя   претърпя   тежки 

поражения и трябваше да върне на Афганистан независимостта му.

21

Войната за опиума.

реди   завладяването   на   Далечна   Индия   британският   грабител   води   още   една 

продължаваща от 1841 до 1842 год. война срещу Китай, за да осигури насилствено 

за   винаги   огромния   си  внос  на   опиум  в  тая   страна.  Това  беше  прочутата  война   за 

опиум.

П

Китайското правителство бе забранило вноса на опиум. Обаче тази, добивана от 

индийско  маково семе, отрова бе за  Англия една от най-богатите  и лесни печалби, 

които тя можеше да извлече от ново извоюваното притежание на Индия. Още през 1835 

год. това й донесе милиони. Британският пират съумя да заобиколи чрез безогледна 

контрабанда   китайската   забрана.   Той   си   беше   осигурил   навсякъде   по   устията   на 

китайските реки тайни скривалища и складове. Поканата на китайския губернатор в 

Кантон   да   му   бъде   предаден   контрабандираният   опиум   бива   подигравателно 

отхвърлена   от   Дент,   агент   на   английската   търговия   с   опиум,   а   той   самият,   под 

закрилата на британското оръжие, избягва от ръцете на китайското правосъдие Тогава 

китайските  войски  принуждават  британците   да  им  предадат   20  283  сандъка  опиум, 

които биват веднага потопени в морето.

Военните кораби и войски на британския генерал-губернатор в Индия започват 

сега, при явно незачитане на всички международни и човешки права, оная прословута 

„война за опиума” срещу почти беззащитния миролюбив Китай, който бе настоял само 

върху   зачитането   на   неговите   закони.   От   февруари   1840   год.   до   август   1841   год. 

продължават   безогледните   бомбардировки   и   кървави   опустошения   на   Китай   от 

превъзхождащите го огнестрелни оръжия на британците. Китай е победен и трябва да 

отстъпи в Нанкингския мир от 26 август 1842 год. острова Хонконг при устието на 

реката   Кантон   и   да   отвори   за   английската   „търговия”   5-те   най-важни   пристанища. 

Освен   това   Китай   е   принуден   да   заплати   като   изкупление   25   милиона   марки   за 

унищожения опиум и 90 милиона за разноските по английската война за опиума, оня 

неизличим позор на белия, т. е. на английския свет.

Индийски баланс.

т   1885   до   1886   год.   Англия   завладя   далеко-индийска   Бирма,   през   1891   год.   – 

протектората Манипур и през 1892 год. ханството Читрал: и трите държави бяха 

присъединени към Великобритания. Към унищожителната борба срещу континентална 

Индия се прибави и прокарваното от 1795 год. насам военно завладяване на остров 

Цейлон   на   южния   край   на   Индия,   чиито   пражители,   тамилите,   победителят 

систематично поведе към гибел чрез отслабващи организма упоителни отрови.

О

Войните на Англия и нейната епоха на „мирно” владичество донесоха на Индия 

най-голямата смъртност, която историята познава. След милионите жертви от убити 

през завоевателната епоха, само във времето между 1860 и 1900 год. умряха около 30 

милиона индийци от гладна смърт, т. е. както гласят английските пресмятания, всека 

минута почти е имало двама мъртви. Само 1919 година грабна 5 милиона умрели от 

инфлуенца вследствие недохранване - толкова колкото 103 години война струваха на 

целия свет (1797-1900).

22

Завоевание на южноморското пространство.

 Индия, като в своя най-голяма и богата колония, Англия не е целела изкореняване 

на населението. Този дяволски метод тя прилагаше само в области с умерен, здрав 

климат, които искаше да преобърне в чисти британски, заселнически колонии. Така на 

1788 год. започна тази безпримерна борба за унищожаване на туземното население на 

австралийска   земя.   През   1804   год.   бе   завладяна   Холандска   Тасмания:   в   чест   на 

британската цивилизация и на християнството там бяха унищожени 200 000 тасманци. 

През 1804 год. започна заедно със заселването на райски хубавата Нова Зеландия и 

продължаващият   до   1886   год.   унищожителен   процес   на   отчаяно   бранещите   се 

пражители на страната, маорите. 

В

III. Английските коалиционни войни срещу Франция.

ританският потисник беше завладял и „омиротворил” Азия и Австралия в 100-

годишна  непрекъсната  война. Оставаше само завладяването на Африка, което 

запълни целия XІX век. Обаче преди Англия да заграби тази последна голяма, 

свободна   област   на   земното   кълбо,   в   Европа   трябваше   да   се   реши   въпросът   за 

европейската   хегемония,   което   бе   равнозначещо   на   повалянето   на   Наполеоновата 

империя.

Б

Английските   колонии   в   Северна   Америка,   които   от   1776   год.   се   опълчиха   в 

храбра борба за свобода срещу потискането и използуването от страна на майката-земя, 

бяха отхвърлили през време на тяхната продължаваща от 1776 до 1782 год. война за 

независимост от себе си британското иго и се издигнаха през 19 век до първа световна 

сила.

В   същата   епоха,   когато   Америка   се   освободи   и   когато   Индия   бе   повалена   от 

британския  юмрук, Англия се опълчи като „защитник” на френските  кралски права 

срещу избухналата на 1789 година френска революция, в същност, за да заграби още 

през   първата   коалиционна   война   (1793   -   1802)   континенталния   бряг   на   канала.   В 

Амиенския мир (27 март 1802 год.) Англия трябваше да върне всички завоевания освен 

остров Цейлон и Тринидад, обаче на 1803 год. тя обяви отново на Франция война. Тази 

втора коалиционна война (1803-1805) донесе на Франция поражението на нейната и на 

испанската флота на 21 октомври 1805 год. от Нелсън при Трафалгар. И така морското 

господство на Англия в Средиземно море (където тя на 1800 год. завладя остров Малта) 

бе осигурено, а гениалният план на Наполеон да нарани смъртоносно Англия в Египет 

пропадна за винаги.

През 1808 год. Англия започна на испанския полуостров война срещу своя най-

опасен враг Наполеон, под главното командуване на Уелингтън същевременно нейният 

юмрук посегна и към неутралния север, гдето балтийските сили се бяха съюзили под 

ръководството   на   Русия   в   един   втори   „съюз   на   въоръжен   неутралитет”   срещу 

нападенията   на   Англия.   На   26  април   1801  год.   английската   флота,   командувана   от 

Нелсън   и   Паркър,   нападна   при   Вибек   датската   флота,   а   във   втората   фаза   на   тази 

надсмиваща   се   над   всякакво   международно   право   англо-датска   война,   английската 

флота бомбардира в мирно време, от 2 до 5 септември 1807 год. Копенхаген, при което 

станаха жертва 2 000 души цивилно население. 35 датски военни кораба и фрегати бяха 

отведени   като   плячка   в   английски   пристанища.   Същевременно   по   английско 

23

подстрекателство бе убит  в Русия цар Павел І, за да се нанесе на съюза последния 

решителен удар.

Наполеон Бонапарт

(1769 – 1821)

Обаче   Англия   познаваше   своя   главен   противник   Наполеон   и   неговата   цел: 

събарянето на английската хегемония, което корсиканецът се опита да постигне най-

сетне чрез своята континентална блокада. Британската дипломация съумя изкусно да 

впрегне в своята колесница Русия, Прусия и Австрия и в гигантската борба на битката 

на народите при Лайпциг в 1813 година, а сетне с Блюхер и Уелингтън при Ватерлоо 

през 1815 год. й се удаде да повали великия корсиканец. Ако още неговото посягане 

към Индия да бе вече достатъчно голямо „престъпление”, то неговият прокаран чрез 

блокадата удар  срещу Англия бе вече най-тежкият му грях спрямо „избрания Божи 

народ”. Историкът Леки характеризира веднъж с жлъчна острота британската политика 

на омраза във времето на Пит срещу опасния противник Франция: „Недоволен от това, 

че е унищожил почти напълно флотите на Франция, Пит пожела да заграби  цялата 

колониална империя на тази страна. . . Преди известно време, казал той, всред своите 

24

победи, аз бих бил доволен да поваля Франция на колене, сега обаче, не ще се успокоя, 

докато тя не бъде напълно разбита”. Когато Наполеон, пазен от британски войници на 

остров Елба, лежеше като безсилен пленник, победеният корсиканец изказа с голям яд 

следните думи, от които се вижда, че той е разбрал много добре смъртната неприязън 

на Англия към съперницата на отсрещния континентален бряг: „C’est  pour  Anvers  je 

uuis ici” („Заради Анверс аз съм тук”).

IV. Завладяването на Африка.

 столетие е редица от британски войни на африканска земя от Египет чак 

до   Капланд,   които   Англия   води,   за   да   завладее   черния   континент, 

последния незавладян още от нея. През септември 1795 две английски флоти бяха взели 

на   холандците   Капщат   и   цялото   владение   на   Нидерландското   източно-индийско 

дружество. Капщат, най-важната точка по пътя за Индия, бива официално анексиран 

през 1806 година. От 1836 год. Англия воюва с Натал, през 1868 год. със страната 

Базуто   и   анексира   и   двете   области.   През   1868   год.   следва   победоносната   война   с 

Абисиния, и на 1874 с Ашантите. През 1879 год. биват унищожени в кървав поход 

племето Зулу и през 1884 сомалийците и двете страни стават плячка на англичаните. На 

11 юли 1881 год. Англия започва война срещу арабската национална партия в Египет и 

Судан  с обстрелването  на Александрия.  След тежки  поражения  и след падането  на 

центъра   на   английската   мощ,   Хартум,   на   1885   год.   лорд   Киченер   унищожава   в 

безмилостен поход (1898-99) в битките при Омдурман и Ом Дебрикат, при които падат 

под английския картечен огън десетки хиляди арабски борци за свободата на нилските 

жители.

ХІХ

лорд Херберт Киченер

(1850 – 1916)

25

От Судан войските на Киченер се втурват към следното кърваво насилие, което 

остана незаличимо петно в историята: към унищожаването на двете свободни бурски 

държави   Орания   и   Трансваал,   единственият   остатък   на   държавна   независимост   и 

човешка свобода в цяла Африка (войната с бурите 1899-1902).

Още   от   заграбването   на   Капщат   и   Натал   от   британците,   положението   на 

свободните бури (съставени от 1652 год. от религиозни емигранти, най-вече холандци и 

немци) беше станало толкова непоносимо, че бурите отстъпиха на север през пусти 

места и неприязнени негърски племена, за да си основат и създадат на свобода нова 

родина. Новото дело на смелия народ на бурите бяха бурските републики Трансваал и 

Орания.

Обаче   в   тия,   достигнали   наскоро   голямо   благосъстояние, 

страни биват открити огромни златни и диамантени залежи и в 

сърцето   на   британците   се   събужда   по-силно   от   когато   и   да   е 

алчността. В тия цветущи страни се стичат хиляди авантюристи 

от британския остров и Сесил Родес британският завоевател на 

половин Африка, железният фанатик на неограниченото световно 

господство на „избрания народ” начертава план, да покори цяла 

Южна   Африка.   Храбрите   бури   отблъсват   първото   нахлуване   с 

оръжие в ръка: тогава Англия изпраща през 1899 г. лорд Киченер, 

безмилостния победител на Египет и Судан, със 150 000 войници 

срещу малкия народ на бурите, който се брани само със 75 000 бойци и с толкова 

пушки. Борбата продължава с голяма ожесточеност с победи ту на едната, ту на другата 

страна, при все че мощният Албион продължава да събира стотици хиляди войници от 

всички свои колонии срещу храбро защищаващия родината си народ. Тогава Киченер 

изпъстри   обширната   страна   по   план   с   дълги   редици   укрепени   постове,   изблъсква 

населението в пустинята, разрушава фермите и опустошава богато обработената земя. 

Беззащитните жени и деца биват изложени в измислените от него концентрационни 

лагери   зад   бодлив   тел   на   най-ужасните   лишения   и   епидемии.   26   663   жени   и   деца 

загиват като жертва на британската „хуманност”, както това възвестява на света един 

паметник в Блумфонтейн. През 1903 година държавите на бурите са унищожени от 

юмрука на британския завоевател и биват присъединени към империята, същото става 

наскоро и с най-важните, намиращи се на север и на северозапад от бурските държави 

области на Източна и вътрешна Африка. Мечтата на Сесил Родес - притежанието на 

всички   области   между   Кап   и   Кайро   -   е   осъществена.   И   така   наедно   със   съседния 

азиатски блок от Кайро до Калкута, завоеванието на половина Азия и Африка е най-

сетне завършено.

V. Войните на Англия срещу Германската империя.

ри континента  бяха подчинени от Англия в течение  на вековете. Последната 

надежда на французите за световна мощ, за основаването на една империя, която 

да се простира от Мароко през Египет до Червено море и да свързва Велика 

Франция със Сирия и Индокитай, беше разбита за винаги от Англия през 1898 год. в 

битката при Фашода в долината на Горни Нил.

Т

След най-дълбокото унижение на своята история Франция отново беше изпаднала 

в по-раншната си жестока вражда към Англия и дулата на топовете й бяха насочени 

Сесил Родес

(1853 - 1902)

26

през канала към британския световен тиранин. Обаче, нейният, настроен враждебно 

към   Германия,   външен   министър   Делкасе   заведе   френския   народ   с   бойния   вик   за 

реванш поради върнатите през 1871 год. на Германия чисто немски области Елзас и 

Лотарингия   в   лагера   на   английския   неприятел.   Посредством   отровата   на   своите 

пропагандни лъжи Англия събра почти целия свят срещу младата германска империя: и 

през първата световна война 1914-1918, чрез блокада отвън и чрез революция вътре, 

германският   народ   беше   доведен   до   там,   да   трябва   да   се   подчини   на   бруталния 

Версайски диктат, въпреки че неговата войска стоеше непобедена с оръжие в ръка на 

френска земя.

Победата над последния голям съперник на Англия беше привидно спечелена, но 

тя   хвърли   целия   европейски   и   извъневропейски   свят   в   пълен   хаос.   Британската 

световна   империя   бе   станала   вътрешно   гнила   и   когато   през   1939   година   заедно   с 

Франция,  Полша  и измамените  неутрални  държави, тя предизвика  втората  световна 

война (1939 - 1940) срещу нововъзкръсналата в горда сила под ръководството на Адолф 

Хитлер   Германска   империя,   под   силните   удари   на   германското   оръжие   се   разкри 

жестоко слабостта на британския лъв. Обръчът от неприятели на германската империя 

на изток и на запад бе бързо сломен, доколкото не се бе разтворил от само себе си, и 

сега   Германия   се   намира   пред   вратите   на   световния   враг   -   Англия.   Започнала   е 

последната  глава   от  историята   на  този   разрушител  и   използвач  на   народите,  чиято 

потисническа   борба   срещу   Германия   е   започнала   от   унищожението   на   Ханзата   по 

времето на кралица Елизабет до днешни дни, ще разгледаме в друга книга.

Световната история ще напише с германското оръжие присъдата над Англия. 

жүктеу/скачать 1 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: