дейін раҕсалъп, бүгін
-
гі ҰЯпаҕсъң ҕолъна сигені ҕъЯъҕҕа жтъҕ чъғаЯма детге боладъ
1
.
Әйсре де оръ ҕъЯъҕ чаҕсъ еңбегінің Ҳзі
-
аҕ әл
-
УаЯабидің анхиклопедирс
-
ғалъм,
даЯъндъ әдебиесчі, ҰчҕъЯ ойлъ аҕън болғанън солъҕ дәлелдейді.
ӘЯине, Әбт НаръЯ әл
-
УаЯаби ең алдъмен кезінде “Цъғърсън, АЯирсоселі” асанған ерімі
әлемге мәчһүЯ уилороу болдъ. Ол кҲне заманнъң Пласон, АЯирсоселы, Гален риьҕсъ
аҕъл
-
ой алъпсаЯънъң чъғаЯмалаЯъ стЯалъ кҲпсеген сЯаксассаЯ мен сүріндіЯмелеЯ
жаздъ. РҲйсіп, УаЯаби Цъғър пен Басърсън, ғълъми ҕатъмън гЯек уилороуиьръмен,
логика ғълъмъмен, ежелгі мәдениесімен санърсъЯтда зоЯ Яолы аскаЯдъ.
УаЯабидің “Аҕълдъң мәні стЯалъ сЯаксас”, “Данъчпандъҕ
-
съң інжт маЯжанъ”,
“ҒълъмдаЯдъң чъғтъ”, “Уилороуиьнъ оҕт үчін алдъмен не білт кеЯек”, “АЯирсоселы
еңбексеЯіне сүріндіЯме” (“Поасика”, “РисоЯика”, “Роуирсика” с. б.) риьҕсъ зеЯссетлеЯі
онъң ерімін әлемге уилороу Яесінде санъссъ.
Әл
-
УаЯабидің әлетмессік
-
ҕоғамдъҕ және асикалъҕ кҲзҕаЯарсаЯън санъсасън
стъндълаЯъ да аз емер. БҰл сҰЯғъдан алъп ҕаЯағанда, әріЯере, “ҔайъЯъмдъ ҕала
сҰЯғъндаЯънъң кҲзҕаЯарсаЯъ”, “Баҕъс жолън рілсет”, “Азамассъҕ раьрас”,
“Мемлекессік ҕайЯаскеЯлеЯдің наҕъл рҲздеЯі”, “Баҕъсҕа жест жайънда” деген риьҕсъ
еңбексеЯінің мәні еЯекче зоЯ.
Ұлъ ғалъм нағъз гтманирс Яесінде адам аҕъл
-
ойъ
-
1
Достарыңызбен бөлісу: