56
характеристики, механизми или етапи; с
извеждане на набор от критерии и
обхват от индикатори.
Постигнатите резултати от дисертационния труд доказват заявената основна
теза и
потвърждават петте формулираните работни хипотези. Те придават
съществена практико-приложна насоченост на дисертационния труд, което го
превръща в подходящ източник на управленски мерки и решения, които могат да бъдат
използвани както в настоящия момент, така и в
перспектива.
Настоящето заключение би следвало да завърши с изразяване на
удовлетворението на автора от осъщественото изследване – потвърждение на някои
от изводите и разбиранията му от началото на изследователския процес, както и по
формулирането на редица теоретико-проложните параметри на проучваните явления. И
тъй като един дисертационен труд няма
способността да обхване напълно всички
проявления на дадени процеси, остава на разположение широко поле за бъдещи
изследвания и разработки в областта на УТ, които да опишат още по-детайлно
протичащите процеси и тяхното въздействие върху дейността на съвременните
организации.
57
ІІІ. НАУЧНИ И ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРИНОСИ НА ТРУДА
Основните приносни моменти в
дисертационния труд могат да се разгледат и
оценят в
две групи –
научни приноси и теоретико-приложни приноси. Във връзка с
това дисертационния труд съдържа следните научни и практико-приложни приноси:
Научни приноси:
1) Обобщени са теоретичните постановки и съвременните концепции за
таланта и управлението на таланти:
същност, обхват и релации по основни понятия,
класификации, категории. На основата на критичен и сравнителен анализ, дискусия и
интерпретация е обоснована необходимостта от самостоятелно изследване на
управлението на таланта в българския контекст (подобно изследване до момента не
съществува).
Анализирането на съвременните практики и подходи за управление на
таланта в компаниите в България и възможностите за трансфер на успешни примери от
водещите международни компании, са солидна база за обосноваването на теоретичен и
изследователски модел в дисертационния труд.
2) Апробиран е разработен
авторов изследователски модел и е обоснована
комплексността на използвания изследователски инструментариум. Получени са
оригинални резултати за управлението на таланти в
изследваните организации
(потвърдени в 5-те хипотези, посочени в дисертацията), очертаващи определени
тенденции и предизвикателства, на база на които е изведена и концептуализирана
идеята за изграждане на интегрирана рамка за управление на таланта в различни
сектори и бизнес в България.
3) Разработена е
авторова методика: с
теоретико-приложните констатации,
насоки и препоръки към
коучинг програмите и развитието на коучинг културата, като
нови измерения на съвременните организации към постоянен процес за саморазвитие и
управление на таланти.
4)
Разработен е
примерен модел за управление на таланта
(
теоретико-приложни
рамки), включващи: основни направления, компоненти, процеси, съдържателни
характеристики, механизми или етапи; с извеждане на набор от критерии и обхват от
индикатори.
Достарыңызбен бөлісу: