ҔЮеЮҕ әвгЯжгпіліҗ пЮржты Н. Келімбесов едгйбі вәрір әвгЯжгпі Смйыҕпырыйын, гиілші ргп яюоыйры алмасы “ана сілі> 1991п
жүктеу/скачать 1,11 Mb. Pdf көрінісі
|
Ezhelgi dauir adebieti Kelimbetov (1)
| III. “ҔЮк-БррЮҰйы “ҔоЯҕъс аса кісабъна” негіз болған ежелгі
БЮкоы-Бгрги дҲ- дыЯдъң біЯі — Ҕам-БтЯа-Бамръ-БеЯек лілвгбі дыр”. Ұлъ Бамръ- БеиЯек стЯалъ жъЯ. Ҕам-БтЯанъ жъЯда БайбеЯі деп се асай беЯеді. БҰл жъЯда еЯліксен гҲЯі Яомансикалъҕ раЯън баръмъЯаҕ детге боладъ. “Бамръ-БейЯек” жъЯъ Ҳзінің композихиьлъҕ ҕҰЯълъръ жағънан “Алпамър басъЯ” жъЯъна Ҳсе жаҕън. Ал, рбжессік сҰЯғъдан бҰл екі жъЯдъң біЯінчі және екінчі бҲлімдеЯі біЯін-біЯі ҕайсалайдъ. Барҕача айсраҕ, Бамръ-БейЯек пен Алпамърсъң дүниеге келті, рүйген ҕъзъна үйленті, басъЯлаЯдъң жат ҕолъна ҕапълърса сҰсҕънға сүріп, Ұзаҕ жълдаЯ бойъ зънданда жастъ, рүйген жаЯънъң барҕа біЯетмен үйлент сойънъң үрсінен чъғтъ, жъЯ ҕаһаЯмандаЯънъң мҰЯас-маҕрасъна жесті, с. б. екі жъЯда да біЯ-біЯіне Ұҕрар болъп келеді. “ҔоЯҕъс аса кісабъндағъ” бүл үчінчі жъЯ бълай барсаладъ: Ұлъ фан БаьндъЯ жеЯінен (оЯнънан) сүЯдъ. ҔаЯа жеЯдің үрсіне аҕ оЯдарън сіксіЯді, кҲк жүзіне чалҕъған биік часъЯлаЯън кҲсеЯді, мъң жеЯге жібек ҕалъ кілемдеЯ сҲрессі, іч оғъз бен ръЯс оғъздъң бексеЯі БаьндъЯ фаннъң сойъна жиналдъ. Ол сойға Ҕам-БтЯа (ьғни БайбҲЯі) де келді. БаьндъЯ фаннъң ҕаЯрърънда радаҕҕа рүйеніп ҔаЯа-Кене Ұлъ ҔаЯа Бодат сҰЯдъ. Оң жағънда ҔазанҰлъ ОЯаз сҰЯдъ, рол жағънда Ҕазълъҕ-ҕожаҰлъ Жүгенек сҰЯдъ. БайбҲЯі олаЯдъ кеЯіп “аф!”—деді ерінен жаңълъп, оЯамалън ҕолъна алъп боздап жъладъ. БҰнъ ерісіп ҕалъң оғъз аЯҕаръ, БаьндъЯ фаннъң күйеті, РалаЯ Ҕазан сізерімен жүгіне осъЯдъ да, БайбеЯінің жүзіне ҕаЯадъ, сағъ рҰЯадъ: — БайбҲЯі бек, неге боздап жълайръң?— деді. 73 БайбҲЯі айссъ: — Фан Ҕазан, ҕалай жъламаймън, неге боздамаймън, менің Ұлъм да, стғанъм да, күчім де жоҕ. БҰл не деген ҕоЯлъҕ?! Алла мені ҕаЯғаған. ...ЕгеЯ менің Ұлъм болра, ол фан БаьндъЯдъң ҕаЯрърънда сҰЯмар па еді, ол менің рүйенічім, ҕтанъчъм, маҕсанъчъм болмар па еді” 1 . БҰл рҲзді ерсіген кезде сойда осъЯған билеЯ жүзін кҲкке ҕаЯасъп, ҕолдаЯън жоғаЯъ кҲсеЯген күйлеЯінде БайбҲЯіге аҕсілек айсадъ: — СәңіЯ раған біЯ Ұл беЯрін!— дейді. Рол рәссе оғъз Бижан да сәңіЯден біЯ ҕъз бала рҰЯайдъ. Сойға жиналған бексеЯ оған да басалаЯън беЯеді. АҕъЯъ жаҕрълаЯдъң сілегі ҕабъл болъп, БайбҲ-Яінің әйелі біЯ Ұл стадъ. Асън — Бамръ-БейЯек деп ҕоьдъ. Оғъз Бижаннан да біЯ ҕъз бала стъладъ. Онъ Бант-Цечек деп ас ҕоьдъ. БҰл екі нәЯерсені беріксе жасҕанда асарсъЯыч коьдъ. Ҕъз бен жігіс еЯ жеседі. БіЯ күні айдалада аҕ атлап жүЯген Бамръ-БейЯек бүлаҕ барънда сігтлі сүЯған ҕъ-зъл часъЯдъ кҲЯеді. РҲйсре, ол Бант-Цечексш часъЯъ екен. Кең жазиЯа далада “Ҕъз бҲЯі” ойънъ барсаладъ. Ойън чаЯсъ бойънча, ҕъз ҕачъп, жігіс онъ ҕталайдъ. АҕъЯъ Бамръ-БейЯек ҕъздъ ҕтъп жесіп, екеті санърадъ. Ҕъз бен жігіс біЯ-біЯіне жүзік беЯіреді. Бамръ-БейЯек ҕъздъ айссъЯтға адам жібеЯейін дере, къздъң ағаръ 'ҔаЯачаЯ баЯған адамдаЯдъң барън керіп ҲлсіЯе беЯеді екен. ҔҰдалъҕҕа ҔоЯҕъс асанъ жібеЯеді. Ҕълъчпен ҔоЯҕъссъ чаппаҕ болғанда ҔаЯачаЯдъң ҕолъ ҕаЯъръп ҕаладъ. Рорън ҔаЯачаЯ ҕалъң мал рҰЯайдъ: Келеге сүрпеген мъң үлек, Биеге сүрпеген мъң айғъЯ. Ратлъҕ кҲЯмеген мъң ҕочҕаЯ, ҔҰйЯъғъ мен мойънъ жоҕ мъң ис, Мъң бүЯге рҰЯайдъ. ҔоЯҕъс Ҳз кеЯемесімен бәЯін сатъп беЯеді. Үйлент сойъ боладъ. БіЯаҕ дәл рол сүні жат чатъп, Бамръ-БейЯексі сҰсҕъндап әкеседі. Ол кҲп жъл зънданда жасадъ. АҕъЯъ ҕобъз саЯсъп, ғажайъп ҲнеЯімен жат ҕолънан ҕҰсълъп чъғадъ. ҔҲп ҕиънчълъҕсаЯ кҲЯіп баЯъп, Бант-Цечекке үйленеді. X. Г. ҚөЯоғлы. Огтзркий геЯоицеркий апор— М., 1976. 74 БҰл жъЯдъң апикалъҕ ҕаһаЯмандаЯъ бәЯі деЯлік “Алпамър” жъЯънън, геЯойлаЯъмен біЯдей, Ұҕрар болъп келеді. “Алпамър” жъЯъ ОЯса Азиь, Кавказ жеЯін мекендеген кҲп сайпалаЯға мҰЯа болған Ҳсе кҲне дәтіЯ стъндъръ. “Алпамър” жъЯъ —“Ҕам-БтЯаҰлъ Бамръ-БейЯек жҲніндегі жъЯдъң” біЯ сүЯі. “Алпамър” жъЯън оғъз-ҕъпчаҕ сайпалаЯъ жүздеген жълдаЯ бойъ айсъп келген. “Алпамър” жъЯънъң ежелгі дәтіЯдегі асъ “Бамръ”, “Бамър”, “Мамър”, “Алъп Мамър”, оръдан біЯсе-біЯсе келіп “Алпамър”, “Алпамра”, “Алпамча” асанъп кескен. БҰл ғажайъп жъЯдъ РъЯ бойънъң аҕъндаЯъ, рондай-аҕ ҕаЯаҕалпаҕ, Ҳзбек чайъЯлаЯъ оръ күнге дейін ежелгі нҰрҕаръ бойънча ҲзгеЯспей жъЯлайдъ. “ҔоЯҕъс аса кісабънъң” оръ үчінчі жъЯънда ҕазаҕ ҕатъмъна сән ралс-рана, әдес-ғҰЯъп баръм болъп келеді. Мәрелен, оръ жъЯдъң мъна чтмаҕсаЯъ ҕазаҕсъң жоксат ҲлеңдеЯін ерке раладъ: Равтк равтк ртлаЯънъ рҰЯаЯ олраң, Ағам БейЯагтн іціді іді. Ағам БейЯак кедәлі іцаЯтм йоҕ, Савла, савла чафбаз аслаЯъ рҰЯаЯ олраң, Ағам БейЯагтн бініді іді, Ағам БейЯак гедәлі бинаЯтм йоҕ. МазмҰнъ: Ртъҕ-ртъҕ ртлаЯдан рҰЯаЯ болраң, Ағам БейЯак ролаЯдан ічкен еді, Ағам БейЯак кескелі одан ічкенім жоҕ. ҮйіЯ-үйіЯ ҕъЯан ҕҰрсай жүйЯік асаЯдан рҰЯараң, Ағам БейЯак ролаЯға мінген еді, Ағам БейЯак кесселі мінгенім жоҕ. Сағъ біЯ мърал: Жаңа стған Ұл (Бамръ-БейЯак) мен къздъ (Бант-Цечек) беріксе жасҕан кезінде асарсъЯъп ҕоб — ҕазаҕсаЯдъң кҲне дәтіЯден келе жасҕан ралсъ. Рондай-аҕ ҕъздъ алър жеЯге Ұзаст да рол заманнъң саЯифи ҕажессілігінен стған ралс еді. БҰл ралссъ оғъздаЯ да, ҕъпчаҕсаЯ да беЯік Ұрсаған. МҰнъң Ҳзі біЯ-біЯінен алър жасҕан елдеЯдің ҲзаЯа әркеЯи, с. б. одаҕ ҕҰЯт ҕажессілігінен ҲміЯге келгені мәлім. Дечсі-ҕъпчаҕ заманънда ел барҕаЯған, ҕол барсаған адамдаЯ ҕъздаЯън РъЯ бойънан, Жайъҕ жағарънан ҕиъЯдағъ ҔъЯъмға, сіпсі МъръЯға дейін Ұзасасън болған. МҰндай оҕиғалаЯ кҲЯінірін Бамръ-БейЯек жъЯънан аңғаЯт ҕиън емер. жүктеу/скачать 1,11 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|