“РалаЯ Ҕазаннъң үйін жат чапҕанъ жайъндағъ жъЯдъң” негізгі саҕъЯъбъ —
оғъздаЯдъң кҲЯчі сайпалаЯмен ҲзаЯа ҕаЯъм-ҕасънаръ детге боладъ. КҲЯчі Ят-
сайпалаЯмен ҲзаЯа каЯъм-ҕасънар — оғъз-ҕъпчаҕ дәтіЯіндегі ең кҲкейсерсі мәреле
болғанън саЯифи деЯексеЯ дәлелдейді. Ронъмен бҰл жъЯда рол дәтіЯдің ең маңъздъ
деген мәрелелеЯінің біЯі жъЯланған.
РалаЯ Ҕазан жъЯънъң рбжесін ҕърҕача ғана баьндап чъғтдан бҰЯън фалъҕ атъз
әдебиесінде жиі кездересін мънадай біЯ жай стЯалъ айса кесейік. Ҕазаҕсъң ежелгі еЯсегі-
аңъздаЯънда алъпсаЯ жесі күн, жесі сүн бойъ съЯп еспей, сълръм Ұйҕъда жасадъ.
МҰндай Ұзаҕ Ұйҕъға кесесін басъЯлаЯ ҕъЯғъз, алсай елінің еЯсегі-леЯінде де кездереді.
ҔоЯҕъс аса дарсанънда да оръндай мосив баЯ.
Аң атлап жүЯіп Ҕазан РалаЯ біЯ күні Ұзаҕ үйҕъға кеседі. МҰнъ резген жат ҕолайлъ рәссі
пайдаланъп ҕалт үчін оғъздаЯ ҕолбарчърънъң оЯдаръна сҰсҕиълдан чабтъл жарайдъ.
БасъЯ Ҳз үйін ҕоЯтға Ұлъ ОЯаздъ үч жүз нҲкеЯімен сарсап кескен еді. ӘЯине, ол жесі мъҕ
әркеЯі баЯ печенексеЯден жеңіліп ҕаладъ. Ронън, Ҳзін-де Ҕазанбексің әйелі — БҲЯсе
ҕасън жатға ҕаЯръ ҕар басъЯча еЯлікпен күЯереді. БіЯаҕ екі жаҕсъң күчі сең емер еді.
Жат Ҕазан РалаЯдъң үйін сонап, әйелін, баларън сҰсҕъндап әкеседі.
ПеченексеЯ Ҕазан РалаЯдъ жеңт ҕҰЯмесіне Ұлан-ғайъЯ сой жарайдъ. ОлаЯ Ҕазанбексі
мҰҕаса сүрт үчін рол сойда басъЯдъң әйелі БҲЯсе рҰлтға чаЯап ҕҰйғъзъп ҕоймаҕ
боладъ. БіЯаҕ БҲЯсе рҰлт Ҳзінін, де, күйетінің де аЯнамърън ҕоЯғап ҕалт үчін ажалға
бекем бел бтадъ. РҲйсіп, ол ҕаръндағъ ҕъЯъҕ къзмесчі ҕъзға: “Менің кім екенімді
айспаңдаЯ” деп бҰйъЯадъ. Пече-
70
нексеЯ бҰлаЯға келіп:—“ІчсеЯіңде ҕайръң БҲЯсе рҰлтръң?” деп рҰЯағанда ҕъЯъҕ ҕъз
біЯдей: “Мен!” деп жатап беЯеді. Ронда жат жағънъң фанъ жан чочъЯлъҕ жаЯлъҕ
беЯеді: “Ҕазанбексің сҰсҕънда жасҕан баларън ройъп, есін боЯчалап, ҕазанға ҕтъЯъп,
рорън рол ессі мъна ҕъЯъҕ ҕасънға әкеліп беЯіңдеЯ. Ҕайръръ ессі жемере, ронъръ оръ
баланъң анаръ, ьғни Ҕазанбексің ҕасънъ боладъ” дейді.
МҰнъ еріскен БҲЯсе ҕасън Ұлънъң ҕаръна баЯъп рҰЯайдъ:
— Балам, ренің есіңді жейін бе, әлде жатдъң сҲрегіне жасъп, әкең Ҕазанбексің намърън
аьҕ арсъ есейін бе?!
— ӘміЯчі-ана! Мейлі, дҰчпан мені ройъп, есімді боЯчалай беЯрін. Менің есімді ҕтъЯъп,
бексеЯдің ҕъЯъҕ ҕъзъна саЯасрън. ОлаЯ біЯ-біЯ сүйіЯ есімді жеп болғанча, рен екі сүйіЯ
есімді же, ана! Сек ренің кім екеніңді дҰчпан білмерін! Әкемнің аЯ-намърън ҕар
жатъмъз аьҕҕа барпарън! АЯ-намър жолънда жан пида, әміЯчі-ана!
Міне, бҰл рбжессен оғъз елінің бҰЯънғъдай бъсъЯаңҕъ емер, бәЯі бар ҕоръп жатға
ҕаЯръ чъҕҕанън, олаЯ Ҳз әміЯчірі Ҕазанбекке аЯҕа рүйеп, онъ
зоЯ сіЯек кеЯесінін, оған
солъҕ ренесінін кҲЯеміз. Ең барсъръ — аЯ-намърсъ сіЯі сҰЯғанда ҕолдан беЯметге жан
раласъ-нън аңғаЯамъз. ӘріЯере ананъң аЯ-намъръна даҕ сүріЯтден ҕассъ ҕоЯҕасън
болған. МҰнъ біз Ҕазанбек пен Циоклі-Мәлік аЯаръндағъ диалогсан айҕън кҲЯеміз.
Ҕазанбек анаръ Цачаҕсънъң аЯ-намърън раҕсап калт үчін баЯлъҕ мал-мүлкін беЯтге,
сіпсі Ұлън және әйелін жат сҰсҕънънда ҕалдъЯтға да әзіЯ. БіЯ ҕъзъғъ — “ҔоЯҕъс аса
кісабъндағъ” оръ біЯ апизод асаҕсъ саЯифчъ Әбілғазънъң “ЦежіЯе-и-сүЯк” ассъ
чъғаЯмарънда елер беЯіп, біЯчама ҕайсаланадъ. Әбілғазъ бълай деп жазадъ: “Ол кезде
Бечене елінің біЯ пасчаръ баЯ еді, асъ — Саймандъҕ. Ол келіп Еңкечсің (“ҔоЯҕъс аса
кісабъ” бойънча РалаЯ Ҕазаннъң) үйін сонадъ. Цачаҕсънъ Ҳзімен біЯге алъп кессі. Үч
жълдан кейін Еңкеч кҲп дүние беЯіп, анарън борасъп алдъ. Ҕайсъп келген роң алсъ
айдан кейін Цачаҕсъ біЯ Ұл бала стадъ. Еңкеч ронда анаръна “бҰл Ұлдъ ҕайдан сапсъң”
деп саьҕпен ҰЯъп барън жаЯадъ. Цачаҕсъ айссъ: “ҔаЯаңғъ сүркенде жат келді.
Рен ҕоЯъҕҕанъңнан ҕтаЯъп, ҕачъп кессің (ҔоЯҕъс жъЯъ бойънча — Ұйъҕсап жассъң).
Мен сүйеңе мініп, ренің роңъңнан еЯген
71
едім, Ис Бечене ізімнен ҕтъп жессі, сүйенің барън Ұрсап ҕъза-Яаңдай барсадъ. Үрсіме
мініп ойнадъ, еЯік-резімімді билеп алдъ, оръ Ұландъ ічіме ралдъ”. БҰл баланъң чъҕҕан
сегі Ис Бечене елінен болғандъҕсан оған ИЯек деп ас ҕойдъ. СүЯіксеЯ аЯаръндағъ дәрсүЯ
бойънча иссің асън
Ирги лгкгог Ргрги деп
ҕмявы”
Достарыңызбен бөлісу: