Администрация и управление
Второто отправно положение
жүктеу/скачать 1,67 Mb. Pdf көрінісі
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Третото отправно положение
| Второто отправно положение е по отношение на структурата и
съдържателните характеристики на използвания иструментариум в изследването. Полуструктурираното интервю, в сравнение с неструктурираното, има по-специфичен изследователски ред и е по-фокусирано. Въпреки това, интервюираните при този тип интервюта описват ситуацията според тях. Според Холоуей (Holloway, 1997), въпреки че изследователите не задават въпросите по един и същ начин и форма на всеки участник, могат да се подсигурят чрез по-сбитата структура на полуструктурираното интервю. Те събират необходимата важна информация по изследваната тема, докато дават на интервюираните възможността да разказват за собствените си мисли и чувства. Като използва гъвкавостта на този метод, интервюто се доближава до разговор и е по-естествено от формалното интервю, което е със структуриран списък. Според Фонтана и Фрей (Fontana and Frey, 2000) най-разпространеният начин за провеждане на интервю включва лична форма: лице в лице, вербална комуникация, но може и да е във формата на групова комуникация: лице в лице, изпратена по електронна поща или телефонни разговори. Настоящето изследване ще използва интервю лице в лице. Затова е специално подчертана и анализирана в детайли ролята на интервюиращия, ролята на интервюирания, ръководството за провеждане на интервюто и техниките за тълкуване на получената информация. Третото отправно положение е по отношение на критериите за надеждност и валидност. Изследователите препоръчват няколко начина, за да се направи качественото изследване по-надежно. Мойсанер и Валтонен (Moisander and Valtonen, 2006) например предлагат два подхода за увеличаване на надеждността при качественото изследване: 1. Правене на метода на изследване прозрачен, чрез описание на изследователската стратегия и методите за анализ на информация, по значително детайлизиран начин в изследователския доклад. 31 2. Обръщането на внимание на теоретичната прозрачност чрез ясно формулиране на теоретичната позиция, от която започва интерпретацията, и показване как това произвежда определени интерпретации и изключва други. Силверман (Silverman, 2006) в допълнение препоръчва няколко други метода, за да се увеличи цялостната надеждност на качественото изследване. Чрез предварителното изпробване на графици за интервю, като се сравнява как поне двама изследователи анализират една и съща информация. В това изследване ще бъде направено първоначално проучване с поканен професионалист, за да се провери дали могат да се извлекат едни и същи изводи, основани на еднакви въпроси, зададени на една и съща група от хора, при еднакви условия. Вярва се, че такава подредба може до голяма степен да елиминира отклоненията при интервюиращия, като междувременно постигне верни резултати. Достоверността на качествените научни изследвания не зависи само от надеждността на информацията и методите, а и от валидността на техните открития (Silverman, 2006). Валидността е важен елемент, който установява истината и автентичността на определено изследване, редом с надеждността. Има редица дефиниции на валидността. Според Холоуей (Holloway, 1997) валидността при качественото изследване е степента, до която откритията от изследването са истински и точни, т.е. степента, до която откритията на изследователя точно отразяват целта на изследването и представят реалността. Валидността бива вътрешна и външна. Вътрешната валидност е най-важният аспект на валидността и е основна при качественото изследване, както твърди Холоуей (Holloway, 1997). В това изследване ще бъдат използвани следните пет подхода, за да се увеличи вътрешната валидност: 1)Триангулация; 2) Инструктиране на равнопоставени лица; 3) Тестване; 4) Повторно проверяване; 5) Потвърждение на отговора. Според Силверман (Silverman, 2006) триангулацията е свързана с комбинацията на няколко теории, методи, наблюдатели и емпирични материали, за да създаде по-точна, изчерпателна и обективна представа за обекта на изследване. Предполага се, че е по-вероятно да се създаде точно представяне на обект, като се разгледа от повече от една гледна точка. Дензин (Denzin, 1989) разграничава четири основни вида триангулация – информация, изследователи, теории и методологии. При 32 триангулацията на информация изследователите добиват информацията от различни групи, места и време. Настоящето изследване включва няколко казуса, фокусирани върху различни компании, от различни икономически сектори, както и консултантски фирми. Освен това, при използването на подхода на пространствено събиране на извадки, изследователят ще интервюира хора от различни йерархични нива и различни отдели. Интервюираните трябва да бъдат представители на различни заинтересовани страни във всяка организация, включващи практици по човешки ресурси (професионалисти по човешки ресурси), ключови и административни мениджъри и служители. В теорията на триангулацията изследователите използват различни теоретични перспективи при изследването на даден проблем, за да разтълкуват феномена по различни начини. Триангулация на изследователя означава, че повече от един изследовател е зает с изследването. Като се има предвид, че само един изследовател ще проведе изследването, както бе обяснено по-рано, авторът ще проведе първоначално изследване, за да намали нивото на противопоставяне между информацията и значенията, дадени от интервюираните и интерпретацията на интервюиращия. За тази цел бяха поканени видни общественици от бизнеса, които имат сериозен опит и отношение към разглеждания проблем (Интервюта с д-р Божидар Данев; Росен Плевнелиев). Направените анализи и дискусии във втора глава, и произтичащите от тях жүктеу/скачать 1,67 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|