ҔЮеЮҕ әвгЯжгпіліҗ пЮржты Н. Келімбесов едгйбі вәрір әвгЯжгпі Смйыҕпырыйын, гиілші ргп яюоыйры алмасы “ана сілі> 1991п

Әкері ҕайсър болғаннан кейін он екі жараЯ БабъЯ УеЯғана тәлаьсънъң ҲміЯі болъп, саҕҕа 
осъЯдъ. БҰл — ҕълъчсъң күчімен ӘміЯ СеміЯ кҰЯған мемлекессің ічсей әбден ъдъЯап, 
әміЯчі ҰЯпаҕсаЯънъң билік үчін күнде ҲзаЯа ҕъЯъҕ пъчаҕ болъп роғъръп жасҕан кезі 
еді. 
БабъЯдъң маҕрасъ — АмтдаЯиь мен РъЯдаЯиь аЯалъғънда, ьғни МатаЯаннафЯда біЯ 
оЯсалъҕҕа бағънасыч ҕтассъ мемлекес ҕҰЯт болдъ. Рол аЯманъна жест үчін ол кҲп 
жълдаЯ бойъ әЯекес жарап, салай ртъс жоЯъҕсаЯға ассанадъ. БіЯаҕ онърънан нәсиже 
чъҕпай-дъ. 
АҕъЯъ Цайбани фан барсаған Ят-сайпалаЯдъх сегетіЯініне сҲсеп беЯе алмаған БабъЯ 
Ҳзіне ренімді біЯ соп некеЯлеЯімен Атғанърсанға кеседі. Рорън, одан әЯі Үндірсанға 
ҕаЯай бес аладъ. 1525 жълъ ол Дели рҰлсанъ ИбЯагим Лодидің әркеЯін бъс-чъс есіп 
жеңеді. РҲйсіп, БабъЯ Тндірсан билетчірі боладъ. Үч жүз жъл бойъ, ьғни ФІФ-
ғаръЯдъң бар кезіне дейін (Индиьнъ ағълчъндаЯ жатлап алғанға дейін) ҲміЯ рүЯіп 
келген Ұлъ Моғол импеЯиьрънъң (1526—1858 ж.) негізін ҕалаған мемлекес ҕайЯаскеЯі 
Яесінде БабъЯдъң ерімі саЯифсан жаҕръ мәлім. 
Рар, үнді елін жатлап алт үчін ҕан сҲгілген роғърсаЯ болдъ. Әйсре де БабъЯ негізін 
ҕалаған мемлекес Үндірсаннъң коғамдъҕ-раьри және акономикалъҕ, мәдени сҰЯғъдан 
дамъп, еЯкендеп Ҳртінде есе үлкен пЯогЯерривсі Яолы ойнадъ. БіЯ оЯсалъҕҕа бағънасън 
мемлекес ҕҰЯълған роң ғана үнді елінде ғаръЯлаЯ бойъ сънбай жүЯгізіліп, еңбекчі 
фалъҕсъң ҕанън аьтръз сҲгіп келген жеЯгіліксі уеодалдаЯдывд ҲзаЯа баҕсалар роғърсаЯъ 
соҕсасълдъ. Фалъҕ бейбіс еңбекке кечсі. Жаңадан кҲпсеген үлкен каналдаЯ ҕазълъп, 
чҲлді жеЯлеЯге рт чъғаЯълдъ. Егінчілік мъҕсап дамъдъ. БабъЯдъң әміЯімен жаңа 
ҕалалаЯ, ғълъм және мәдениес оЯсалъҕ-саЯъ ралъндъ. 
Жаңа Үндірсандъ ҕҰЯтчъ Ұлссъҕ барчъ Яесінде саЯифҕа енген мемлекес ҕайЯаскеЯі, 
жалъндъ птблихирс ДжавафаЯлал НеЯт Ҳзінің әйгілі “Индиьнъ ачт” деген кісабънда 
БабъЯдъ “жълъ жүзді, басъл, іркеЯ жан, ҲнеЯ мен әдебиессі бағалай білген ҕайЯаскеЯ” 
Яесінде рипассап, ол стЯалъ зоЯ кҰЯмеспен рҲйлейді. Ол БабъЯ 235 
билеген дәтіЯ жҲнінде айса келіп, “бҰл кезде Индиьда үлкен игіліксі ҲзгеЯірсеЯ ҲміЯге 
келді. Жаңа біЯ леп еріп, мҰнъң езі ҲнеЯ, аЯфисекстЯа, сағъ барҕа мәдениес ралалаЯън 
ҕҰлпъЯсъп, жараЯсъп жібеЯген еді” деп жазадъ
1
. БабъЯ 1530 жълғъ желсоҕраннъң 26 
жҰлдъзънда Индиьнъң рол кездегі арсанаръ АгЯа ҕаларъндағъ Ҳзі ралдъЯған ЗаЯаучан 
деп асаласън бат-баҕчалъ мекенжайда ҕайсър боладъ. БабъЯдъң ериесі бойънча онъң 
рүйегін Кабтл ҕаларънъң маңъндағъ ЦеЯдаЯваза сатънъң есегіне жеЯлейді. БабъЯға 
ғажайъп еркеЯскіч-мавзолей раладъ. БҰл жеЯ ҕазіЯ “Бағ-и БабъЯ” деп асаладъ. 
БабъЯ ең алдъмен ғаръЯлаЯ бойъ салай ҰЯпаҕ самранъп оҕъған самача лиЯикалъҕ Ҳлең-
жъЯлаЯдъң авсоЯъ. Онъ Ұлъ чайъЯ ӘлічеЯ Натаи Ҳзінің ең даЯъндъ чәкіЯссеЯінің біЯі 
ранаған. БабъЯ 14—15 жарънда-аҕ ГеЯасса сҰЯасън Натаиға Ҳлеңмен фас жазъп, 
Ұрсазънан салай Яес Ҳлеңмен жазълған жатап фас алған. БіЯаҕ бҰл екі аҕън ғҰмъЯ бойъ 
біЯін-біЯі кҲЯмей, кездертді аЯмандап Ҳскен. 

БабъЯдъң лиЯикаръ негізінен рол кезде чъғър кларрикалъҕ поазиьрънда кең саЯаған 
жанЯлаЯда — ғазал, Ятбаьс, стйъҕ, марнави, с. б. сүЯінде жазълған ҲлеңдеЯ болъп келеді. 
Ол ропълъҕ-мирсикалъҕ ағъмдағъ аҕъндаЯ рекілді “жҰмаҕсъң Яафасън” емер, чън 
ҲміЯден стъндайсън сабиғи резімді, чън мәніндегі мафаббассъ, адам бойъндағъ аръл 
ҕариессеЯді жъЯладъ. Онъң ҲміЯді мадаҕсап, фалъҕсъ ҲнеЯ-білімге чаҕъЯған ҲлеңдеЯі 
кҲп. ӘріЯере стған жеЯден алърҕа кестге мәжбүЯ болъп, Ҳз елін, Осанън рағънъп жазған 
жъЯлаЯъ оҕтчърън біЯден еліксіЯіп, батЯап әкеседі. 
БабъЯ кҲбінере деЯлік аЯ-ождан сазалъғъна, әділдікке чаҕъЯадъ, зоЯлъҕ-зомбълъҕҕа 
ҕаЯръ чъғадъ. 
ӘЯкачанда саза болрън аЯ-ожданъң, жүЯегің, 
ұзгелеЯ де раған адал, әділ болаЯ білемін.
ЗоЯлъҕ ҕълраң ҲзгелеЯге — Ҳзің жәбіЯ кҲЯеЯрін.
Ҕиьнассъң ҕҰЯбанъ боп ҕоЯлъҕпенен ҲлеЯрің. 
Кейде БабъЯ рол дәтіЯдің әдеби дәрсүЯіне рәйкер Ҳз ойън бүЯкемелеп, нәзік ичаЯамен, 
арсаЯлап, аллегоЯиьмен кҲмеркі рҲйлеп жескізеді. 
Бізге БабъЯдъң ҕолжазба сүЯіндегі елеңдеЯ жинағънъң екі нҰрҕаръ мәлім. БіЯі ҕазіЯ 
ПаЯижде, екінчірі 
Дж. НеЯт. ОскЯъсие Индии. М., 1955, р. 272. 
236 
Индиьнъң мәчһтЯ РамптЯ кісапфанарънда раҕсатлъ. ПЯоуерроЯ
А. Рамойловиц оръ екі нҰрҕа және “БабъЯ-намедегі” ҲлеңдеЯ негізінде 1917 жълъ 
ПесЯогЯадса БабъЯ ҲлеңдеЯінің жинағън барсъЯъп чъғаЯдъ. 
Ровес Ҳкімесі жълдаЯъ БабъЯ ҲлеңдеЯі Ҳзбек сіліне атдаЯълъп, біЯнече Яес жаЯъҕ кҲЯді. 
Онъң ҲлеңдеЯ жинағъ 1943 жълъ 1957 жълдаЯъ оЯър сілінде жеке кісап болъп барълъп 
чъҕсъ. 
Ронъмен, БабъЯ кейінгі үЯпаҕҕа рез пасчаръ-Ҳлеңмен Ҳриес айсъп аЯсъна мол, әЯі 
ҕҰндъ поазиьлъҕ мҰЯа ҕалдъЯған даЯъндъ аҕън. 
Рондай-аҕ БабъЯ Ҳлең ҕҰЯълъръ, мтзъка сеоЯиьръ, роғър ҲнеЯі, с. б. жайънда біЯҕасаЯ 
ғълъми еңбексеЯ жазған ез дәтіЯінің кеЯнексі ғалъмъ. Ол сіпсі Ҳзінче жана жазт 
саңбалаЯън — жаңа гЯауика ойлап чъғаЯъп, онъ ел аЯаръна саЯасадъ. СаЯифса “фаси 
БабъЯ” (“БабъЯ жазтъ”) деп асалъп кескен бҰл әЯіпсеЯ кҲне сүЯкі еркеЯскічсеЯінің 
жазтъна Ұҕрар болъп келеді. “Фаси-БабъЯдъң” негізі — кҲне сүЯкі жазтъ. БҰл жазт 
алғачса РъЯдаЯиь бойъндағъ Ръғанаҕ (Ҕъпчаҕ елінің ратда мәдени және раьри 
оЯсалъғъ болған) ҕаларънда ҲміЯге келгені мәлім. Алайда ҕҰЯан жазтън, ьғни аЯаб әЯпін 

киелі ранайсън дінчілдеЯ “БабъЯ жазтъна” баЯънча ҕаЯръ чъғъп, онъ жойъп жібеЯеді. 
БҰл стЯалъ: 
СүЯіксеЯге Ҳз әЯпі де бҰйъЯмадъ-ат, киелі,
БабъЯ фасъ бҲсен емер, Ръғанаҕсъң ръйъ еді,— 
деген Ҳлең жолдаЯъ баЯ.
1 
Цъғър уилологиьръна ҕасърсъ зеЯссетлеЯінің ічінде еЯекче оҕчатланыч сҰЯған, 
чоҕсъғъ биік чъғаЯмаръ — “АЯтз стЯалъ сЯаксас” деп асаладъ. КҲне сүЯкі, чағасай, 
аЯаб-паЯръ сілдеЯінде жазълған поазиьлъҕ чъғаЯмалаЯдъң ічкі сабиғасън Ұзаҕ жълдаЯ
бойъ раЯъла зеЯссеген БабъЯ Ҳлең-жъЯдағъ сүЯлі бтъндаЯдъң ҲзаЯа рәйкерсігі стЯалъ 
ілімді жаңа ҕағидалаЯмен байъса сүрсі. 
Рол аЯҕълъ сүЯкі сілдеЯінің поасикалъҕ мүмкіндігі чекріз мол екендігін наҕсъ 
деЯексеЯмен дәлелдеп кҲЯрессі. 
БабъЯ аЯаб, паЯръ және сүЯкі сіліндегі жазълған поазиьлъҕ чъғаЯмалаЯдъң Ҳлең 
ҕҰЯлъръ — бтън, бтнаҕ ранъ, Ұйҕаръ жҲнінде ҕъзъҕсъ пікіЯлеЯ айсадъ. ӘріЯере 
1
П. КодиЯов. Юлдтзли стнлаЯ. Роман. Сочкенс, 1981, 372-бес. 
237 
онъң сүЯкі сіліндегі поазиьлъҕ чъғаЯмалаЯда розълъңҕъ және ҕърҕа бтъндаЯдъң 
белгілі біЯ заңдълъҕпен кезексеріп келтіне негізделген Ҳлең Ҳлчемі — аЯтз жәніндегі 
пікіЯі ҕҰндъ. ұйскені аЯаб және паЯръ поазиьръндағъ аЯтз стЯалъ БабъЯға дейін-аҕ 
салай-салай ғълъми сЯаксассаЯ жазълған боласън. Ал, сүЯкі поазиьръ әлі сеоЯиьлъҕ 
сҰЯғъдан зеЯсселе ҕоймаған еді. БабъЯ Ф-ФТ ғаръЯда ҲміЯ рүЯген алпърсан арсам 
акъннъҕ Ҳлең-жъЯ-лаЯънан үзінділеЯ келсіЯе осъЯъп, “нағъз поазиьлъҕ кҲЯкем 
чъғаЯмалаЯдъ сек аЯаб ьки паЯръ сілінде ғана жазтға боладъ, ал сүЯкі сілі кҲЯкемдік 
дәЯежері биік Ҳлең жазтға жаЯамайдъ” деген пікіЯді біЯжола сеЯірке чъғаЯдъ. ӘЯине 
мҰнъң бәЯі БабъЯдъң кҲп ҕъЯлъ, сабиғи салансън санъса сүрсі. 
Әйсре де БабъЯдъң ерімін ҰЯпаҕсан-ҰЯпаҕҕа жескізіп, онъң асън саЯиф бесіне мәңгі-баҕи 
Ҳчперсей есіп жазъп ҕалдъЯған ең барсъ еңбегі — “БабъЯ-наме” болдъ. 

жүктеу/скачать 1,11 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: