ҔЮеЮҕ әвгЯжгпіліҗ пЮржты Н. Келімбесов едгйбі вәрір әвгЯжгпі Смйыҕпырыйын, гиілші ргп яюоыйры алмасы “ана сілі> 1991п

егжей-сегжейлі баьндаладъ. Ол кезде “Кабтл-тәлаьсъ” деп асаласън, ҕазіЯгі Атғанрсан 
сеЯЯисоЯиьрънда оЯън алған маңъздъ саЯифи оҕиғалаЯдъ “БабъЯ-наменің” екінчі 
белімінен оҕъп білтге боладъ. Ал, БабъЯ пасчанъң Ҳз ҕолъмен жазълған мемтаЯлък, 
кісапсън, үчінчі бҲлімі — ролсүрсік Индиьдағъ раьри оҕиғалаЯдъ, оръ ғажайъп елдің 
геогЯауиьрън, сабиғасън, фалҕън, әдес-ғҰЯпън, ралс-ранарън, с. б. кҲЯкем сілмен 
бейнелеп кҲЯрестге аЯналған. 
ӘЯине уеодалдъҕ аЯирсокЯасиьнъң Ҳкілі Яесінде БабъЯ үрсем сапсъң мүддерін ҕоЯғатға 
мәжбүЯ болғанън Ұмъспат кеЯек. Алайда ронъң Ҳзінде БабъЯ билетчі сап ҲкілдеЯінің 
саҕ пен сәжге саларъп үздікріз жүЯгізген роғърсаЯън, мағънаръз ҕан сегілген 
чайҕарсаЯдъң ралдаЯънан ҕаңъЯап ҕалған ҕалалаЯ 
238 
мен бат-баҕчаръ ртръз ҕтЯап кескен ҲлкелеЯді, алъм-ралъҕсъң чамадан сър кҲбейіп 
кескенін, жҰс жайлаған атълдаЯдъ, с. б. бүкперіз, ачъҕсан-ачъҕ әңгімелейді. 
БҰл жҲнінде БабъЯдъң Ҳзі бълай деп жазадъ: “МҰнда жазълғаннъң бәЯі аҕиҕас. Мен 
Ҳзіме-Ҳзім мънадай чаЯс ҕойдъм: әЯбіЯ оҕиға ҕалай болған — дәл ролай есіп жазамън, 
мен жазған әЯбіЯ рез чъндъҕ болрън. Рондъҕсан Ҳзімнің стған-стърҕандаЯъмнъң жаҕръ 
жаҕсаЯън да, жаман жаҕсаЯън да жаръЯмай айссъм. ұзіме жаҕън жандаЯдъң да, жас 
кірілеЯдің де кемчіліксеЯі мен игі ҕариессеЯін баьн ессім.”
1 
БабъЯдъң бүкіл ғҰмъЯън жан-жаҕсъ ҕамсъп кҲЯресесін бҰл авсобиогЯауиьлъҕ 
рипассағъ стъндъ әЯ жълда болъп Ҳскен елетлі саЯифи оҕиғалаЯдъ ҕҰЯғаҕ уаксілеЯмен 
жіпке сізгендей есіп баьндайсън жълнама сүЯіндегі чежіЯе кісап емер. “БабъЯ-наме”— 
ҕҰнаЯлъ, бейнелі сілмен жазълған, даЯъндъ рҲз зеЯгеЯінің ҕолънан чъҕҕан нағъз 
кҲЯкем чъғаЯма екені датръз. Оған БабъЯ жараған жандъ бейнелеЯ, ҕанассъ рҲздеЯ, 
сабиғас ртЯессеЯі, ран ҕилъ сеңетлеЯ, с. б. кеЯіксет ҕҰЯалдаЯъ солъҕ дәлел. 
Ронъмен, кезінде күллі сүЯкі сексер Ят-сайпалаЯдъң бәЯіне біЯдей сүрініксі болған 
чағасай сілінде жазълған “БабъЯ-наме” ҕазіЯгі ҕай фалъҕсъң еркеЯскіч-мҰЯаръ 
раналадъ? “БабъЯ-наменің” ҕазаҕ фалҕънъң саЯифъна, әдебиесіне, сіліне, Ятфани 
ҲміЯінің барҕа да ралалаЯъна ҕасъръ ҕандай дәЯежеде болдъ? 
Кезінде ҕазаҕсъң оҕъған зиьлълаЯъ “БабъЯ-намені” ҕазаҕ фалҕънъң Ҳз саЯифъ жазълған 
чъғаЯма деп санъдъ. МҰнъръ оЯъндъ да еді. Ребебі БабъЯдъң бҰл еңбегінде кейінеЯек 
ҕазаҕ, Ҳзбек, сүЯікмен, сағъ барҕа сүЯкі сексер фалъҕсаЯдъң асникалъҕ ҕҰЯамъна енген 
Ят-сайпалаЯдъң саЯифъ баьндаладъ. БіЯҕасаЯ ҕазаҕ фандаЯъ, басъЯлаЯъ, ҕоғам 
ҕайЯаскеЯлеЯі, аҕъндаЯъ стЯалъ ара ҕҰндъ деЯексеЯ баЯ. Ежелгі ҕазаҕ жеЯіндегі кенссеЯ, 
езендеЯ, кҲлдеЯ, сатлаЯ, рондай-аҕ ҲрімдіксеЯ мен жан-жантаЯлаЯ, с. б. әңгіме боладъ. 
Мәрелен, “БабъЯ-намеде” ҕазаҕсъң СүЯкірсан, РайЯам, ОсъЯаЯ рекілді чаһаЯлаЯъ 
стЯалъ, РъЯдаЯиь (Рейфтн), АЯър, с. б. езендеЯі мен кҲлдеЯі жҲнінде ҕъзъҕсъ 
1
БобиЯ. АраЯлаЯ. 2-сом, “БобиЯнома”, Сочкенс, 1965, 291 — 292-бессеЯ. Біз мъралдаЯдъ 
кісапсъң оръ барълъмънан алъп осъЯмъз — Н. К. 
239 

деЯексеЯ жазълған. БабъЯ Ҳзінің әкері ОмаЯ Цейфсъң АЯър Ҳзені бойъндағъ біЯ 
чайҕаръ жайънда айса келіп, “АЯър Ҳзенінен Ҳсіп, ОмаЯ Цейф ҲзбексеЯді сар-салҕан есіп 
жеңді, олаЯдан сҰсҕъндаЯ мен малдаЯдъ саЯсъп алъп, бҰЯънғъ иелеЯіне ҕайсаЯъп беЯді” 
деп жазадъ. 
Рол кезде ҕъпчаҕ даларън мекен ескен сүЯлі фалъҕсаЯдъң ежелгі саЯифън, әдес-ғҰЯпън, 
ралс-ранарън, діни ҰғъмдаЯън с. б. рҲз еседі. 
“БабъЯ-намеде” ҕазаҕсъң алғачҕъ фандаЯъ Жәнібек, үч жүз мъңға жтъҕ ассъ әркеЯі 
болған ҕазаҕ фанъ Ҕаръм, Ұлъ жүздің Жесіртдағъ дтлас сайпарънан чъҕҕан саЯифчъ-
ғалъм әЯі аҕън МҰфаммед ФайдаЯ Дтласи, жалайъЯ Ятънан чъҕҕан аҕън Фарен Әли, с. 
б. жҲніндегі наҕсъ саЯифи деЯексеЯ беЯілген. Ҕазаҕ елінің ҕъпчаҕ, дтлас, жалайъЯ, 
аЯғън Ятънан чъғъп, кезінде ҕолбаръ, ерік ағаръ, Ұлъ бек риьҕсъ жоғаЯъ латазъмдъ 
ҕъзмес асҕаЯған жиъЯма чаҕсъ ҕоғам ҕайЯаскеЯіне БабъЯ Ҳзінче мінездеме беЯеді. 
Міне, оръ пікіЯімізді дәлелдет үчін “БабъЯ-намеден” біЯнече мърал келсіЯейік. БабъЯ Ҳз 
чъғаЯмарънда Жүнір фаннъң рҰлт ҕъзъ РҰлсан НигаЯ фанъм стЯалъ айса келіп, онъ 
Әдік РҰлсан Ҳлген роң “ҕазаҕ Ұлърънъң фанъ Ҕаръм фан алдъ... Ҕазаҕ фандаЯъ мен 
рҰлсандаЯънъң біЯде-біЯеті бҰл Ұлърсъ Ҕаръм фандай нъғайсҕан емер. Онъң әркеЯінде 
үч жүз мъңға жтъҕ адам болдъ” дейді. 
Рондай-аҕ БабъЯ Ҳзінің стған белері, ҕазаҕсъң белгілі саЯифчъ-ғалъмъ Мүфаммед 
ФайдаЯ Дтласи стЯалъ да пікіЯ айсадъ: “ФайдаЯдъң әкерін ҲзбексеЯ ҲлсіЯген роң, ол 
менің ҕаЯамағъма келіп үч-сҲЯс жъл сҰЯдъ. Ҕейін ЯҰҕрас рҰЯап ҔачҕаЯға, фанға кессі... 
ЖҰЯссъң айстъ бойънча, ол енді бҰЯънғъдан байралдъ болъп, дҰЯър жолға сүріпсі. 
Ҕолъ әЯбіЯ ірке епчіл-аҕ: жазтға да, ртЯес ралтға да, жебе жаратға да Ұрса. ұлең рҲзге де 
даЯънъ баЯ. Маған жазған Ҳсінічі келген еді: рҲз рапсатъ жаман емер”. 
Ал, кезінде ҕарида-Ҳлең (маҕсат елең, ода) жазтда алдъна жан ралмаған даЯъндъ аҕън 
Фарен Әли стЯалъ “БабъЯ-намеде” мънадай наҕсъ деЯексеЯ баЯ: “Фарен Әли — жалайъЯ 
еді. Цън асъ ҔҰрайън ЖалайъЯ. БіЯаҕ ол Фарен Әли деген аспен кҲбіЯек мәлім болдъ. 
Әкері Әли ЖалайъЯға БабъЯ мъЯза ҕҰЯмес кҲЯресіп, онъ бек ессі. РоңъЯа ЖәдігеЯ 
МҰфаммед ГеЯассъ 
240 
алғанда, Әли ЖалайъЯдан мәЯсебері биік кірі болған емер. Фарен Әли ЖалайъЯ — Рүлсан 
ҔҰрайън мъЯзанъң ҕүрбегі болдъ. Ол аҕън еді, “Сүуейли” деген бүЯкенчек ассъ 
пайдаландъ. Ол ҕариданъ Ҳсе жаҕръ жазасън, Ҳз дәтіЯінде ҕарида жазт жағънан 
аҕъндаЯдъң кҲремі еді... Бер-алсъ жъл менің ҕолъмда болдъ. Маған да ол біЯнече 
жаҕръ ҕаридалаЯ аЯнадъ”. 
Міне, ҕазаҕ фалҕънъң асникалъҕ ҕҰЯамъна енген Ят-сайпалаЯдан чъғъп, ерімдеЯі XV—
XVI ғаръЯлаЯдағъ чағасай сіліндегі әдебиессе мәчһтЯ болған оръндай чайъЯлаЯ, 
саЯифчълаЯ аз емер. Ҕарида жазтда кезінде алдъна жан ралмаған ЖалайъЯ Фарен Әли 
жъЯлаЯъ да, кезінде чазиь әлемін дүЯліксіЯген ФайдаЯ Дтласидің “Жиһан-наме” дарсанъ 
да ҕазаҕ әдебиесі саЯифънда Ҳзіндік оЯнъ баЯ чъғаЯмалаЯ екені датръз. 

Ұлъ Абай, кҲЯнексі чъғърсантчъ-ғалъм Цоҕан Тәлифанов және академик-жазтчъ 
МүфсаЯ Әтезов кезінде “БабъЯ-намені” еЯекче зейін ҕойъп оҕъп, бүл еңбексі ҕазаҕ 
фалҕънъң саЯифъна, еЯсеЯексегі сілі мен әдебиесіне, асногЯауиьръна сікелей ҕасърсъ 
чъғаЯма деп санъғанъ мәлім. ОлаЯ БабъЯ кісабънъң ҕазаҕ фалҕъ саЯифъна ҕасърсъ 
жаҕсаЯън ачъп кҲЯрессі. Рондай-аҕ ҲздеЯі де XV—XVI ғаръЯдағъ ҕазаҕ саЯифън, 
әдебиесін рҲз ескенде оръ еңбексің ҰЯъмсал сҰрсаЯънан наҕсъ деЯексеЯ келсіЯіп осъЯдъ. 
Абай Ҳзінің “БіЯаз рез ҕазаҕсъң сүбі ҕайдан чъҕҕанъ стЯалъ” деген ҕаЯа рҲзбен 
жазълған еңбегінде: “Белгілі БабъЯ пасчанъң чечерімен біЯ стърҕан екі батъЯъ болған. 
Үлкені Сачкенссе фан болъп, кічірі казаҕсъ билеген. БҰлаЯ Цағасай нәрілінен Жүнір 
фан-нъң балалаЯъ болған. Рол ҕазаҕсъ билегенінің асъ Афмес екен. Рол Ҳз таҕъсънда 
ассанърҕа жаЯаЯлъҕ ҕазаҕсан үч жүз әркеЯ чъғаЯъп, үч жүз баръға билесіпсі. ӘЯ 
жүздің фалҕъ әз ънсъмағъменен біЯ стърҕанға ереп болъпсъ. Ҕазаҕсъң “Үч жүздің 
баларъ” дейсҰғънъ — рол. Афмес фан ҕалмаҕсъ кҲп чатъпсъ, кҲп ҕъЯъпсъ. Ҕалмаҕ 
Яаҕъмръздъғъна ҕаЯай “мънат біЯ алача болдъ ғой” депсі, жан алтчъ болдъ дегеннің 
оЯнъна. Рондъҕсан ол кірі Алача фан асанъпсъ. “БабъЯ-намеде” ролай жазълған” дейді.
1 
Ҕазаҕ фалҕънъң азамассъҕ саЯифъна сікелей ҕасърсъ “БабъЯ-намедегі” ҕъзъҕсъ 
мәлімессеЯге, әріЯере 
1

жүктеу/скачать 1,11 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: