къзт оЯсарънда жүЯген. ОлаЯ белгілі біЯ мағънада Ҳз заманънъң саЯифчъ-ғалъмъ, раьри
ҕайЯаскеЯі рекілді болған. ЦежіЯечілеЯ ран алтан саЯифи ҕҰжассаЯдъ, ҲздеЯінен
бҰЯънъЯаҕ жазълған жълнама-чежіЯелеЯді жинаҕсап, оған Ҳз дәтіЯінің ара маңъздъ
оҕиғалаЯън ҕоръп жазъп осъЯған. Рорън онъ кісап кҲчіЯтчілеЯ — фтрнифасчълаЯ
біЯнече дана есіп кҲчіЯіп жазасън болған. КҲп сомдъҕ ҕолжазба-кісапсаЯ орълайча
ҲміЯге келген.
МҰндай чежіЯе-кісапсаЯ кезінде зоЯ Яолы асҕаЯған. ӘЯбіЯ чежіЯе авсоЯъ Ҳз елінің даңҕсъ
саЯифън, елді ръЯсҕъ жатдан коЯғатға еЯлік кҲЯрескен басъЯлаЯън, алдъна жан ралмаған
аҕъндаЯъ мен чечендеЯін, ел барҕаЯғьн аҕългҲй-абъз аҕраҕалдаЯън, фандаЯъи, с. б.
мадаҕсап осъЯған. Ең барсъръ — жълнама ьки чежіЯе жазтчълаЯ Ҳзі ҲміЯ рүЯіп осъЯған
дәтіЯдің раьрн оҕиғалаЯън Ҳзінен ран ғаръЯ бҰЯънғъ саЯифи оҕиғалаЯмен съғъз
байланърсъ сүЯде айстға әЯекес жарайсън болған.
Алдъмен “чежіЯе” деген сеЯмин стЯалъ айса кесейік. Ҕазаҕса “чежіЯе” деп айсъласъм
рҲздің сүп-сеЯкіні аЯабсъң “чаджаЯас” ьғни “бҰсаҕ”, “саЯмаҕ” деген Ұғъмънан стған.
Ежелгі Ят, сайпалаЯдъң, бүкіл біЯ фалъҕсъң чъғт сегін, Ҳріп-ҲЯбтін, дамт саЯифън
ҰЯпаҕсан-ҰЯпаҕҕа жескізген чежіЯе-жълнамалаЯ Ұлссъҕ мәдениесі баЯ
елдің бәЯінде де
кездереді. МҰндай чъғаЯмалаЯдъң кҲп сомдъҕ жинағън Англиь, УЯанхиь, ГеЯманкь,
Рорриь, кҲпсеген Цъғър елдеЯі кезінде ҕолжазба кісап есіп, ал беЯсін келе барпадан
лисогЯауиьлъҕ, сипогЯауиьлъҕ әдірпен чъғаЯъп осъЯған.
БҰған еЯседегі оЯър әдебиесі саЯифънан біЯеЯ мърал келсіЯейік. Мәрелен, оЯър
әдебиесінің “Поверсы вЯеменнъф лес” деп асаласън асаҕсъ жълнама-чежіЯерін НерсоЯ
деген кірі 1113 жълъ Киев-ПецоЯрк монарсъЯънда осъЯъп жазғанъ мәлім. Міне, оръ
жълнама-чъғаЯма ран ғаръЯлаЯ бойъ салай мәЯсе кҲчіЯілін келді. БіЯнече Яес ҕайса
Ҳңделіп жазълдъ. Мәрелен, оЯър пасчаръ ВладимиЯ Мономафсъң жаЯлъғъ бойънча
бҰл чежіЯе 1116 жъл ҕайса Ҳңделіп жазълдъ. КейініЯек, Мономаф пасчанъң Ұлъ
Мрсирлав ВладимиЯовицсъң айстъмен оръ чежіЯе-кісапҕа біЯҕасаЯ ҲзгеЯірсеЯ
енгізіліп
ҕайса кҲчіЯілді.
ОЯър елінің кҲне саЯифън зоЯ чебеЯлікпен баьндайсън бҰл кҲЯкем стъндъ ровес Ҳкімесі
жълдаЯънън. Ҳзін-
228
де салай Яес жеке кісап болъп барълъп чъксъ. Рондай-аҕ бҰл кеЯкем чежіЯенің секрсі
“Ежелгі оЯър әдебиесі” фЯерсомасиьлаЯъна енгізіліп осъЯ (ҔаЯаңъз: “ДЯевньь Ятрркаь
лисеЯастЯа. ФЯерсомасиь. Морква, изд. “ПЯорвешение”, 1980, р. 6—54). “ИгоЯы жоЯъғъ
стЯалъ жъЯ” да оръндай ҕҰндъ чежіЯе, ежелгі оЯър әдебиесінің сеңдері жоҕ еркеЯскічі
болъп сабъладъ.
БҰдан ран ғаръЯлаЯ бҰЯън ҕағазға сүріЯілген, белгілі біЯ саЯифи чъғаЯма ірпессі кәне
заман чежіЯері ҕазаҕ, Ҳзбек, сүЯікмен, бачҕҰЯс, ҕъЯғъз, с. б. сүЯкі сілдер фалъҕсаЯда да
аз емер. Мәрелен, оръ асалған сүЯкі сілдер фалъҕсаЯдъң ежелгі саЯифън ғълъми
дәлдікпен, кҲЯкем әдебиеске сән бейнелі рҲздеЯмен баьндайсън МҰфаммед Ралифсъң
“Цайбани-наме”, ЗафиЯиддин БабъЯдъң “БабъЯ-наме”, МҰфаммед ФайдаЯ Дтласидің