задържане на отделни служители, притежаващи необходимото знание и високо ниво на компетентност/компетенции в област на стратегическо значение за бизнеса, с цел да се постигне конкурентно предимство. На тази основа се изгражда и
теоретичен модел за изследване управлението на таланти в организациите (параграф 3) със следните обосновки:
На първо място, идентифицирането на таланта е най-важният елемент от
всяка система за управление на човешките ресурси в организацията, тъй като дори тя
„да разполага с талантливи хора, те имат малка стойност, ако не са идентифицирани, за
да им се дадат подходящите възможности за развитие и работа.” (Тумбева, М., 2015).
На тази основна предпоставка, както посочват повечето от авторите, се изгражда
успеха на всяка една компания. От нея започва, както твърдят някои от тях (Fernández-
Aráoz, С., А. Roscoe, К. Aramaki, 2017) и първият етап от развитието на човешкия
потенциал и правилната му мотивация, но само ако се разглежда в контекста на съответната бизнес стратегия на компанията. Тъй като различията, които
съществуват в отделните компании, се отнася както до спецификата на подбора, така и
от избора на компетенциите, като по значимите от тях са свързани със:
•
стратегическата ориентация;
•
сътрудничеството и възможността за оказване на влияние;
•
умения за управление на екип;
•
организационните способности;
•
управление на промяната;
•
знания за пазара.
Заедно с това е необходимо да се отчита, че в отделните компании обаче, тези
компетенции, като изисквания може да се променят, както и това, че посочените по-
горе компетенции или пък други такива не могат да бъдат притежавани в една и съща
степен от всички възможни лидери. Ето защо, при идентифицирането им е необходимо
да се акцентира върху 2 или 3 компетенции, които организацията счита за ключови,
като в последствие се наблегне именно върху тяхното развитие.