Администрация и управление
жүктеу/скачать 1,67 Mb. Pdf көрінісі
|
| количествените методи позволяват на изследователя да тества по-широк кръг от
променливи за сметка на дълбочината, предполагащи и различни вариации в отговора, то при качественото изследване, основната цел е да се доближи до емпиричния свят, да се интерпретира и изследва информация, която може да липсва в цифрите, като същевременно се постига по-ясно разбиране на проучваното явление. Още повече, че един от фокусите в настоящето изследване беше насочен към водещи международни корпорации в България, имащи определени стратегии за управление на таланта, което изисква и предварително добре дефинирани теоретични критерии, за да се подберат подходящите организации за изследване или интервюиране. Затова в обхвата на дискусията по методологията на изследването се включват не само анализи за парадигмата на тълкуването и дебатите за „предварителното разбиране“ на изследователя, но и редица методически изисквания за изучаване на определените „казусни“ организации. Както и аргументация за възможен избор и приложение при 29 систематизацията от специфични методи за изследване и съответните техники за тълкуване на получената информация. Затова за целите на дисертацията е използван методът на Флик (Flick, 2006), свързан както с избора на организации, подходящи за нашето изследване, но и със съдържанието на изследователския инструментариум. Който трябва да гарантира при разглеждането на казусите, според Меркенс (Merkens, 2004), засягането на колкото се може повече аспекти. Тъй като, именно, „богатите с информация“ казуси предполагат не само по-голяма вариативност, но и правят възможно моделирането (Patton, 2002). Затова примерите за изследването трябва „да се вземат целенасочено, а не на принципа на случайността“ (Miles and Huberman, 1994, p. 36). Според Patton (2002) качественото изследване обикновено се фокусира в дълбочина на относително малки извадки, които се избират целенасочено. Тогава логиката и силата на целенасоченото вземане на образец се крие в избора на подобни, водещи случаи за изследване в дълбочина. С цел да се покрият колкото се може повече вариации, целевите организации бяха избрани от определен кръг икономически сектори. При идентифицирането на подходящите компании за изследването, основното изискване беше тези целеви компании да имат добре развита и формална стратегия за управление на човешките ресурси, както и такава за управление на таланта. В изследването целевите компании са и международни корпорации, тъй като все още липсва хомогенен модел на управление на човешките ресурси в повечето българските компании. Чрез практиките си западните корпорации са предизвикали редица промени в българското общество. При частните предприятия, като се имат предвид техните условия, е много вероятно те да трансформират по различен начин своите стратегии за управление на човешките ресурси. Освен това, във водещите международни корпорации, особено по-големите, терминът управление на човешките ресурси е в „състояние на постоянна мода“ (Warner, 2002; Shen, 2007). И затова, изложени на непрекъснато въздействие от тази управленска идеология, е по-вероятно да развият собствени стратегии за управление на таланта. В обобщение, изборът на характеристики и броят на интервюираните в това изследване отчасти се основават на стратегията на насищане и отчасти на разсъждения, подобни на измерителното събиране на извадки на Арнолд (Arnold). При всяка 30 изследвана организация авторът ще се стреми да интервюира широк диапазон от заинересованите страни на четирите нива – стратегическо, политическо, операционно и на ниво служители. Навсякъде ще бъде включен поне един специалист по човешки ресурси, главен или различни функционални мениджъри и служители. Този замисъл гарантира представянето на различни гледни точки и получаването на богата информация. жүктеу/скачать 1,67 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|