26
решения; предлагане на лидерски позиции по проекти и управление на
екипи; участие в
обучението чрез различните форми на корпоративните
университети – менторски, наставнически и коучинг програми?
11) В каква степен се съотнасят когнитивно-поведенчески характеристики,
способности и умения на талантите с програмите за развитие на човешки
капитал в организациите?
12) Има ли обоснован инструментариум за диагностика, поддържане и
мултиплициране на таланти в подходяща организационна култура и
мотивация чрез действащи механизми за ангажираност, съпричастност и
постоянно съучастие?
13) Съществуват ли инструменти за систематизиране на профили, роли,
позиции или типология на таланти и съответните им етапи, подходи и
стимули за развиване в организацията?
14) Създават ли се условия за функциониране на т. нар. „фабрика на таланти“
на основата на изходните постановки, посочени по-горе: за паралелно
рационално и емоционално осмисляне и действие, възпроизвеждащи
жизнеността на талантите в организацията?
По-важните
изводи и обобщения от научните изследвания, различните
концепции, анализите и дискусиите в посочените основни литературни източници по
проблематиката (систематизирани в последния параграф), са следните:
Голяма част от разгледаните концепции поставят акцента върху дефинирането
на таланта в
два аспекта.
Първият е тесен, понятиен и същностен: с открояване на
индивидуални особености, умения и способности, като се правят сравнителни
характеристики на таланта за различни сфери и области на човешка реализация.
Вторият има по-широка степен на релевантност и приложение в практиката на
управлението на човешките ресурси: смислите и значенията при определянето на
таланта, като наличието на висок потенциал се обвързва с придобиването на лидерски
позиции в компаниите, със съответната им организационна и корпоративна култура,
ценности, доставянето на ползи и добавена стойност.
Достарыңызбен бөлісу: