На трето място, подходите за избор на най-добрата стратегия в борбата за таланти. Тъй като, именно там, както се изразяват Т. Ериксън и Л. Гратън, се състои в
изкуството да се “привличат правилните хора – тези, които са заинтригувани и въодушевени от условията, които компанията предлага и които ще я възнаградят със своята лоялност”(Ериксън, Т., Л. Гратън, 2009). Както и в подходите за по-точна
идентификация на типа служители на базата от разнообразни класификации, типологии
за психо-демографски профили, визиращи аспекти на взаимоотношения в
организацията, заемани роли и степен на ангажираност в процеса на работа. Други
изследователи (Д. Реди и Дж. Когнър) дори предлагат да се изграждат своеобразни
“фабрики за таланти”, които да се фокусират около две изходни позиции:
А) Функционалност – с поддържане на талантите в съответствие с поставените
стратегически и културни цели; отнася се до процесите, инструментите и системите,
които позволяват на компаниите да поставят правилните хора, с правилните умения, на
правилното място и в подходящото време.; с диагностика на силните и слабите страни в
тази насока по т. нар. колело на функционалността;
Б) Жизненост - с емоционалното ангажиране, което се проявява в ежедневните
дейности и съдейства за тяхното постоянно мултиплициране при нововъзникнали
потребности на организацията; с диагностика на силните и слабите страни в тази
насока по т. нар. колело на жизнеността. От анализа по тези т. нар. Колела (съвкупност
25
от измерения) започва началото на подготовката на служители с висок потенциал за
роли в стратегическия мениджмънт (Реди, Д., Когнър, Дж.,2009).
На тази теоретична основа могат да се определят следните измерения