ҔЮеЮҕ әвгЯжгпіліҗ пЮржты Н. Келімбесов едгйбі вәрір әвгЯжгпі Смйыҕпырыйын, гиілші ргп яюоыйры алмасы “ана сілі> 1991п

жүЯгізіп келген еЯлік күЯерін, керкілеркен чайҕарсаЯда ҕол барсаған фар басъЯлаЯън жъЯ 
ескен басъЯлъҕ апорънъң алғачҕъ үлгілеЯі деп санъғанъмъз жҲн риьҕсъ. 
Міне, оръ сҰЯғъдан ҕаЯағанда сайпа-Ұлърсъҕ дәтіЯде ҲміЯге келген “Алпамър”, 
“ҔамбаЯ”, “Ҕобъландъ” және “ЦоЯа басъЯ” риьҕсъ ҕазаҕ апорсаЯънъх да “Күлсегін” 
жъЯъ рекілді саЯифи негіздеЯі баЯ болтъ ъҕсимал. БҰл стЯалъ академик Ә. МаЯғҰлан 
Ҳзінің “Ҕазаҕсъң еЯлік жъЯъндағъ әлетмессік раЯъндаЯ” деген маҕаларънда ҕазаҕ 
апорънъң фалъҕсъҕ рипасъ мен саЯифи негіздеЯі баЯлъғън еЯекче асап кҲЯрессі. Ғалъм 
оғъз және ҕъпчаҕ сайпалаЯъ апорънъң генезиріне ҕасърсъ кҲпсеген жәйіссеЯді айса 
келіп: “Ҳскен дәтіЯдің жъЯчълаЯъ ҕандай еЯлік жъЯън жъЯлара да, онъң бәЯі 
1
М. Әтезов. ЦъғаЯмалаЯ. Алмасъ, 1969, 11—сом, 136-бес.
58 
масеЯиалирсік негізге сіЯеліп, болған саЯифи таҕиғанъ, саЯифи уаксілеЯді жъЯлаған деп 
жазадъ.”
1
Ҕазаҕ елінің атъз әдебиесі бай, әріЯере, ежелгі дәтіЯден кҲненің кҲзіндей 
раҕсалъп келе жасҕан дәрсүЯлі дарсандаЯ — басъЯлъҕ жъЯлаЯъ кҲбіЯек дамъған дет-
ге боладъ.
Эпикалъҕ чъғаЯмалаЯ желірінде ҕаЯа барсъң камъ емер, фалъҕсъң мҰЯас-маҕрасъ үчін 
күЯеркен басъЯлаЯ мадаҕсаладъ. ҔамбаЯ басъЯ, Ҕобъландъ басъЯ және Алпамърсъң ел 
үчін асҕаЯған еЯлік ірсеЯі, олаЯдъң стған жеЯі, елі үчін Ҳз барън ажалға сігті бҰл 
рҲзімізге солъҕ дәлел. Енді “Күлсегін” жъЯънъң мъна біЯ жолдаЯъна назаЯ атдаЯайъҕ:
Жалаңач фалъҕсъ сондъ,
Кедей фалъҕсъ бай ҕълдъм.
Аз фалъҕсъ кҲп ҕълдъм,
Саст елге жаҕрълъҕ ҕълдъм.
СҲЯс бҰЯъчсағъ фалъҕсъ
БәЯін бейіс ҕълдъм,
Саст ҕълдъм,
БәЯі маған бағъндъ,
Ірін-күчін беЯіп,
Орънчама ел жиъп,
Інім Күлсегін Ҳзі ҕайсър болдъ.

Эпорсъҕ басъЯдъң бойънан сабъласън арҕаҕ ҕариессеЯ: басъЯлъҕ, адалдъҕ, алъпсъҕ 
риьҕсъ болъп келесіні мәлім: Күлсегін
Азманағън мініп, 
Цабтълға Ұмсълдъ. 
(Жатдъң) алсъ еЯін чанъчсъ,
Цабтълда жесінчі еЯін ҕълъчсадъ. 
Немере Күлсегін стЯалъ: 
Сізеліні бүксіЯді,
Барсънъ еңкейссі,— 
дейді. Алпамър басъЯ риьҕсъ Күлесегін де ртға ралра баспайдъ, осҕа ралра күймейді:
Жүзден аЯсъҕ оҕ снді
...БіЯі де даЯъған жоҕ.
“Күлсегін” жъЯънда басъЯлаЯдъң жекпе-жек чайҕарҕа
1
Ә. МаЯғтлан. Ежелгі жъЯ, аҕъздаЯ. Алмасъ, 1985, 367-бес.
59 
чъғтъ, басъЯдъң чайҕар алдъндағъ ҕаһаЯлъ бейнері ачт-ъзаръ зоЯ чебеЯлікпен 
беЯілген. 
Дәл оръ дәрсүЯдің кҲЯінірін ҕазаҕсъң басъЯлаЯ жъЯънан аңғаЯт ҕиън емер. Мәрелен, 
Ҕобъландъ басъЯ ҕаЯръларъ Ҕазан басъЯға ҕаЯап бълай дейді: 
Ҕълъчпенен ҲлсіЯрем, 
Ҕиҕаладъң деЯрің рен. 
Найзаменен ҲлсіЯрем, 
Миҕаладъң деЯрің рен. 
Радаҕпенен ҲлсіЯрем,
Ҕапъл ҕалдъм деЯрің рен.
Мълсъҕпенен мен асрам

Жазъм ҕалдъм деЯрің рен.
Мінген асън, кҰла ғой,
Рен үлкен де, мен — кічі,
Кезегіңдіі ала ғой.
РендеЯ кҲп се, мен — жалғъз, 
Ҕолъңа келді біЯ бала,
Білгеніңді ҕъла ғой! 
“Ҕобъландъ басъЯ” жъЯънда ҕандъ чайҕарсъң жандъ ртЯесі жаралған:
Ас сізерін бүгірсі, 
Бүгіле, бүгіле. съЯърсъ. 
Себінгіге сеЯ ҕасъп, 
ҔаҕъЯғанъ ҕан сасъп,
СүкіЯгені жън сасъп, 
ҔанжаЯменен ҕаЯмарсъ. 
РемреЯменен реЯмерсі. 
ҔанжаЯ ҕалдъ ҕайъръп,
РемреЯ ҕалдъ майъръп, 
Диҕан еккен егінді, 
Ерен алра сегін-ді, 
Ҕан ҕабаҕсан сҲгілді, 
ЕЯлеЯ жаннан сүңілді. 
Ач күзендей бүгілді, 
Екетінің аҕ ратъс 
ЦъғъЯчъҕсан рҲгілді.
1

Ҕазаҕ апорънда, әріЯере, басъЯдъң жан реЯігі асънъң сүЯ-сүрін, чабърън, ҕалай 
бапсалғанън, с. б. ртЯессетге еЯекче назаЯ атдаЯъп, роған ъҕлар ҕойъп осъЯадъ. 
Мәрелен, “Ҕобъландъ” апорънда мънадай жъЯ жолдаЯъ баЯ: 
Собълғъ меңді соЯъ аспен
Ҕобъландъ чапсъ атълға. 
Немере 
БасъЯлаЯ жъЯъ. “Жазтчъ” барпаръ, 1986, 1-сом, 68—69-бес. 
60 
Үрсіндегі сүгіңнің
ЖаЯъ күмір, жаЯъ алсън.
Жан реЯігім, БтЯъл ас,
Жълҕъда сҰлпаЯ рен едің. 
Ал, Күлсегін мінген ассаЯдъң да ръЯ-рипасъ орълайча ртЯесселеді: 
(Күлсегін) боз асън мініп чапсъ, 
Ол ас ронда Ҳлді. 
ЕЯссетлі соЯъ асън мініп чапсъ, 
Ол ас ронда Ҳлді. 
...Күлсегін алъп Цалчъ аҕбоз (асън) мініп, 
: 
Жатға ҕаЯръ Ұмсълдъ. 
Рондай-аҕ Күлсегін басъЯ Ҳлгенде бүкіл елдің ҕабъЯғаръ ҕайъръп, айсҕан жоҕсат-
жъЯлаЯъ да апорсъҕ жъЯлаЯ раЯънъмен оЯайларъп жасадъ. МҰнъң бәЯі Күлсегін 
еркеЯскічіндегі жазт — ҕазіЯгі сүЯкі сілдер фалъҕсаЯдъң кҲне заманда-аҕ елдіксі, 
адалдъҕсъ ст есіп кҲсеЯген басъЯлъҕ апорънъң алғачҕъ үлгілеЯі деп санъп-білтімізге 
мүмкіндік беЯеді. 
ҔоЯъса айсҕанда, сүЯкі елінің VI—VIII ғаръЯлаЯдағъ ҕоғамдъҕ-әлетмессік ҲміЯін, сүЯлі 
сүЯкі сайпалаЯънъң әдес-ғҰЯпън, нанъм-ренімін, Ҳзіндік поазиьръң сілін, с. б. санъп-
білтде ОЯфон еркеЯскічсеЯінің мәні ара зоЯ. ӘріЯере, жазба әдебиессің Ҳріп-ҲЯкендет 
пЯохерін, фалъҕсъҕ апорсъң сабиғасън, рҲз ҲнеЯінің сүп самъЯън зеЯссеп білтде 
Ятналъҕ жазба-еркеЯскічсеЯ ғълъм үчін ара ҕҰндъ масеЯиал болъп сабъладъ. 

жүктеу/скачать 1,11 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: