ДЮопЮллыҗ “МҰфаббас-наме”— рбжесі ҕъзъҕсъ, сілі кҲЯкем,  иҲригквіи

КҲЯүб гүл ғҰнцәниң ағзъ ацълтЯ. 
Бойтң сек рәЯв йоҕ бтрсан ицинда,
Иүзүн, нтЯъ дин ай нтҕран ицинда. 
...ЦәкәЯдин саслъ рҲзли дилЯтбарън,
ДаЯиға ким цецәк сек би вәуарън. 
209 
МазмҰнъ: 
Күн рекілді күллі әлемнің чъЯағъ,
НҰЯлъ жүзің — жҰмаҕсъң біЯ гүл бағъ.
Оймаҕ атзъң ачълра — чекеЯ чачълаЯ. 
Ронъ кҲЯіп жайҕалъп — гүлдеЯ ачълаЯ.
Бойъң ренің — баҕса жок кипаЯир ҕой,
Рен күлрең — ай да рҲніп ҕаладъ ғой. 
Әдемім, чекеЯден де сәссі рҲзің.
ДаЯиға, гүл рекілді ҕҰбъларъң. 
Ронъмен біЯге, аҕън дарсанда айчъҕсатдъң біЯ сүЯі болъп сабъласън чендерсіЯт 
немере ансисеза әдірін де кеңінен ҕолданъп осъЯадъ. Рол аЯҕълъ ФоЯезми біЯ-біЯіне 
ҕаЯама-ҕаЯръ ҰғъмдаЯдъ, ҕҰбълърсаЯдъ, сүЯ-сүрі әЯсүЯлі зассаЯдъ беспе-бес ҕоб 
әдірімен бҰлаЯдан мүлдем барҕа біЯ ҕҰбълърсъң, Ұғъмнъң, зассъң ръЯ-рипасън оҕъЯман 
кҲзіне елерсеседі. Мәрелен, аҕън біЯде: “ҔаЯа меңің аҕ жүзіңе жаЯараЯ” дере екінчірінде 
— “Рен рҰлсанръң, ал мен — баҕъсръз сҰсҕънмън” деп ансисеза жарайдъ. 
“МҰфаббас-наме” дарсанънда айсълтъ біЯ болған-мен, мән-мағънаръ әЯсүЯлі рҲздеЯді 
ойнасъп, кҰбълсъп чебеЯ ҕолдана біледі. 
АчаЯ йилдин рениң йилгандә а с ъ ң. 
Күйач йаңлъҕ жефаннъ стссъ а с ъ ң 
ӘгәЯ дерәм рени Ртрсәм йәЯаЯръң, 
Ҕълъцъң биЯла рәу лаЯнъ й ә Я а Я р ъ ң 
МазмҰнъ: 

Ренің асъң желгенде — желдел озадъ, 
Ренің асъң (ерімің)—күн рекілді әлемге саЯадъ. 
ЕгеЯ рені Рүрсем дерем — жа Я а Я р ъ ң. 
Ҕълъчъңмен жат ҕасаЯън — ҕаҕ ж а Я а Я р ъ ң. 
ФоЯезми сүЯкі фалъҕсаЯъ әдебиесінде “наме” жанЯъна Ҳзінің “МҰфаббас-наме” дарсанъ 
аЯҕълъ сҰңғъч Яес жол ачсъ. “Наме” рҲзінің біЯнече мән-мағънаръ баЯ. Рондай-аҕ 
“наме”—жанЯлъҕ уоЯма Яесінде де мәлім. “Наме” рҲзінің ең жиі ҰчъЯайсън 
мағънарънъң біЯі — аЯнат Ҳлең сүЯінде жазълған дарсан, поама детге боладъ. 
ФоЯезмидің “МҰфаббас-намері” дәл оръндай аЯнат Яесінде жазълған дарсан. МҰнда екі 
ғачъҕ жаннъң ой-резімдеЯі, айсаЯ рҲздеЯі жігіссің жазған аЯнат фассаЯъ 
210 
аЯҕълъ беЯілсен. Кезінде мҰндай әдір әдебиес жанЯъндағъ айсаЯлъҕсай жаңалъҕ болған. 
БеЯсін келе мҰндай “намелеЯ” лиЯо-апикалъҕ поамалаЯға айналъп кескені әдебиес 
саЯифънан мәлім. 
“МҰфаббас-наме” дарсанънда жігіссің къзға жазған әЯбіЯ фасънан кейін мерневи (аЯалар 
Ұйҕарпен келесін екі жол Ҳлең), кейде ғәзәл сүЯіндегі жъЯ жолдаЯъ беЯіледі. БҰл 
аҕъннъң Ҳзіндік поасикалъҕ сәрілі. Рондай-аҕ бҰл дарсан поазиьнъң уаЯд (Ҳз алдъна 
Ұйҕаръп, біЯсҰсар сүйінделген ойдъ білдіЯесін екі жолдъ Ҳлең) деп асаласън сүЯлеЯіне де 
негізделіп жазълған. 
ФоЯезми Ҳз ҕаһаЯмандаЯънъң бейнерін айҕъндай сүрт үчін Ҳзінен бҰЯънғъ рҲз 
зеЯгеЯлеЯінің ҕолънан чъҕҕан Ләйлі мен Мәжнүн, ФҰрЯат мен ЦъЯън, Жүріп пен 
Зълифа риьҕсъ ғажайъп обЯаздаЯдъ зоЯ білгіЯлік-пен, ара чебеЯлікпен, 
своЯцерсволъҕпен пайдаланъп осъЯадъ. МҰнъң Ҳзі ФоЯезми кейіпкеЯлеЯінің бейнерін 
ран ҕъЯънан келіп кҲЯрестге кҲмексереді. 
“МҰфаббас-наме” дарсанънъң Ҳлең үлгірі негізінен екі саЯмаҕсъ, он біЯ бтъндъ болъп 
келеді. Дарсаннъң екі, үч, сҲЯс бтъндъ Ұйҕарпен келесін сҰрсаЯъ да баЯ. 
БҰл дарсан еЯсеЯексе жазълра да ҕазаҕсъң лиЯо-апикалъҕ жъЯлаЯъмен раЯъндар, үндер, 
идеьлар, сіпсі сҰЯ жағънан да Ұҕрар болъп келеді. 
ҔоЯъса айсҕанда, ФоЯезми рәсріз мафабассъң сЯагедиьрън жъЯлай осъЯъп, Ҳзі еміЯ 
рүЯген дәтіЯдің ҕоғамдъҕ-әлетмессік мәрелелеЯін рҲз еседі, рол заманнъң кейбіЯ 
сеңріздік мәрелелеЯіне наЯазълъҕ білдіЯеді. 
Алсън ОЯда дәтіЯінің ен, саңдатлъ стъндълаЯънъң біЯі раналасън “Мүфаббас-наме” 
дарсанънън, әдеби, сілдік, саЯифи сҰЯғъдан маңъзъ зоЯ. ФоЯезмидін. бтл ғажайъп 
чъғаЯмарън санъп-білт аЯҕълъ біз бүгінгі ҕазаҕ әдебиесіндегі поама жанЯънъң еміЯге 

келт жолдаЯън, ҕазіЯгі ҕазаҕ сілінің дамт расълаЯън, фалҕъмъздъң Ҳскендегі әдес-
ғҰЯпън, ралс-ранарън, с. б. сеЯеңіЯек Ұғънасън боламъз. 
ҔҘСБ 
Цъғър кларрикалъҕ әдебиесінің ғажайъп үлгілеЯі XIII—XV ғаръЯлаЯда Ұлан-ғайъЯ 
ҕъпчаҕ даларъна кеңінен саЯаған еді. УиЯдатри, Низами, Рағди риьҕсъ ерімдеЯі әлемге 
мәчһтЯ Цъғър аҕъндаЯънъң чъғаЯма- 
211 
лаЯън Алсън ОЯда мен ОЯса Азиь сүЯкілеЯінің рол кездегі әдеби сіліне кҲпсеп атдаЯа 
барсадъ. 
Еділ рағаръндағъ РаЯай ҕаларънан чъҕҕан ара кҲЯнексі аҕъндаЯдъң біЯі ҔҰсб еді. Аҕън 
XIV ғаръЯдъң оЯса кезінде ҲміЯ рүЯген. Алғачса ҔҰсб РъЯдаЯиь бойъндағъ мәдени 
оЯсалъҕсаЯдъң біЯі Ръғанаҕ ҕаларънда сҰЯадъ. Ал, Сънъбек Алсън ОЯда мемлекесінің 
сағъна осъЯған кезде ол РаЯай ҕаларъна ҕонър атдаЯ-дъ. КейініЯек ол мәмлүксік 
Египеске баЯъп, ронда сҰЯъп ҕалған. 
ҔҰсб аҕъндъ ҕъпчаҕсаЯ аЯарънда “КҰсбъ” немере “ҔҰсъп чайъЯ” деп се асай беЯген. 
Аҕъннъң ҲміЯі мен своЯцерсворъ жайънда мәлімес жоҕҕа сән. Сіпсі онъң солъҕ асъ-
жҲні де белгіріз. ҔҰсб — аҕъннъң лаҕап асъ болра кеЯек. ҔҰсбсъң біздің дәтіЯімізге 
дейін раҕсалъп ҕалған жалғъз чъғаЯмаръ баЯ. Ол —“ФҰрЯат та ЦъЯън” дарсанъ
1
. БҰл 
чъғаЯма — азеЯбайжан фалҕънъң кемеңгеЯ ойчълъ, Ұлъ аҕънъ Ілиьр Жүріпүлъ 
Низамидің “ФҰрЯат мен ЦъЯън” ассъ поамарънъң атдаЯмаръ. Онъ сүпнҰрҕадан, ьғни 
паЯръ сілінен ҕъпчаҕ-оғъз сіліне еЯкін атдаЯма жараған аҕън ҔҰсб болдъ. 

жүктеу/скачать 1,11 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: