1
БҰл чъғаЯма ҕазаҕ оҕъЯманъ аЯарънда “ФҰрЯат-ЦъЯън” дарсанъ
деп асалъп
кескен.—
Н. К.
212
дің Ұлссъҕ кісапфанарънда раҕсалъп келеді. Ронъң уосо кҲчіЯмері негізінде әдеби және
сілдік зеЯссетлеЯ жүЯгізілді.
“ФҰрЯат-ЦъЯън” дарсанън алғач зеЯссетчілеЯдің біЯі польк ғалъмъ А. Зайонцковркий
болдъ. БҰл стъндънъ ол сүЯкі сілінің ҕъпчаҕ диалексірінде жазълған ара күндъ әдеби
мҰЯа деп бағаладъ. МҰнъ ол Низами поамарънъң сікелей атдаЯмаръ емер, ҕайса Ҳңдеп
жазълған стъндъ чъғаЯма деп санъдъ. Ал, Е. Э. БеЯселыр болра, онъ
Низами
поамарънъң солъҕ, кҲЯкем атдаЯмаръ деген боласън.
КҲЯнексі ровес сүЯкологъ Ә. Н. Нәжіп паЯръ сіліндегі “ФҰрЯат та ЦъЯън” сүпнҰрҕаръ
мен ҕъпчаҕ-оғъз сіліндегі “ФҰрЯат та ЦъЯън” нҰрҕарънъң Ҳзек-аЯҕатъ
біЯ екенін
еЯекче асап кҲЯреседі. Ғалъм бҰл дарсаннъң ҔҰсб жараған атдаЯма нҰрҕарън жаЯсълай
сҲл стъндъ, деЯбер Яоман деп бағалайдъ.
“ФҰрЯат-ЦъЯъннъң” кҲЯкемдік және сілдік еЯекчеліксеЯіне кезінде А. Н. Рамойловиц,
А. М. ЧеЯбак, Э. Р. Сеничев, Г. Ю. Алиев, с. б. ғалъмдаЯ назаЯ атдаЯған боласън.
ҔҰсб атдаЯған “ФҰрЯат-ЦъЯън” поамарън ҕазаҕ сілі сҰЯғърънан жан-жаҕсъ зеЯссеп, бҰл
дарсаннъң ғълъми рҲздігін жарап чъҕҕан ғалъм А. Ибасов болдъ
1
. БҰл рҲздіксе оръ
дарсандағъ 4400-ден арсам рҲз бен рҲз сіЯкерсеЯіне сүрінік беЯіліп, наҕсъ мъралдаЯмен
дәлелденген. БҰл рҲздіксен ҔҰсб атдаЯған “ФҰрЯат-ЦъЯън” дарсанънъң сілі ҕазіЯгі
ҕазаҕ сіліне мейлінче жаҕън сҰЯғанън аңғаЯт ҕиън емер. Мъралъ: аваз — әтез, ағац-
ағач, ағъЯ-атъЯ, адаб-әдеп, аЯрлан-аЯърсан, арман-арпан, бала-бала, балцъҕ-балчъҕ,
бач-бар, біліг-білім, ғазаб-азап, дәЯс-деЯс, даЯіға-даЯиға-ай, с. б.
Достарыңызбен бөлісу: